Смисълът се ражда от тривиалното
Колкото повече навлизам сред текстовете на Милан Кундера, толкова по-реален и естествен ми се струва и животът му, и самият той. Последната му книга („Празникът на незначителността“) ми се стори някак абсурдно естествена, с точно аргументирана позиция за, едва ли не, всички въпроси, свързани с битието. Точните науки винаги имат една цел – да опишат знанието по такъв начин, че накрая да се получи една безкрайно изящна и проста формула. Нещо като E = mc2 . И „Празникът на незначителността“ (2013 г.) сякаш представлява тази последна стъпка към търсене на най-изящния начин за изписване на формулата на живота. Доста години преди тази последна книга, Кундера все още е неспокоен и бунтуващ се откривател на битието. „Валс на раздяла“ („Колибри“, 2015, с превод на Мариана Лозкова) е публикувана за пръв път през далечната 1971 година и съдържа в себе си протеста от онези времена на затворените общества, каквито са страните от социалистическия лагер. Именно този Кундера е материализиран в приятния и много четивен настоящ роман.
Тук Кундера е неприкрит шегаджия, истински и неподправен художник на времето през трудните години на социализма. Още в самото началото ни кани насред завръзката на любовна авантюра, разиграла се в една нощ, с почивка от два месеца, през които по-нежната половинка от връзката започва да осъзнава специалното положение в което се намира – бременността. Известният тромпетист Клима е на път да разбере какви капани му е заложил животът, или по-точно: до какви изводи е стигнала медицинската сестра Ружена от един санаториум в опит да полети на крилете на любовта. Клима е абсолютно отдаден на красивата си съпруга и забежките му са по-скоро наложени от скритите му психологически проблеми. За него няма друга алтернатива, освен да убеди Ружена да абортира. По време на всичките тези сцени, Кундера сякаш премахва своите естетически ценности и, с вещата помощ на няколко основни персонажа, набързо съставя съвършения женски профил, наблягайки на изгледа, стойката и дори образ през вещия поглед на гинеколог, втренчен между разтворените крака в търсене на решение на проблемите с раждаемостта. В цялата абсурдност на ситуациите се намесва и още една двойка, с не толкова възвишени възгледи към живота.
Скоро Кундера се насочва към по сериозни теми и втората половина на романа се превръща в едно непрестанно търсене на правилната позиция, на която трябва да се застане по какви ли не теми, включително съпоставка със ситуацията в една социалистическа държава. Вмъкнатите образи на преследваните кучета и преследвачите са сякаш израз на постоянната натегната атмосфера в романа. Традицията повелява и не малко страници за сблъсък на философии и поредното разбулване на библейските символики. Направи ми впечатления прозрачния начин, чрез който Кундера наслагва своите идеи и ми се струва, че дори хора, незапознати с творческите търсения на автора, биха намерили доста материал за собствена консумация, така да се каже.
„Валс на раздяла“ е по-приемлив като структура за неспециалисти като мен, отколкото другите му произведения. Все пак Кундера е отворен към по-широката публика и неговите идеи и философии не биха се сторили чужди на никой, който обича да се наслаждава на естетичното и неестетичното в заобикалящата ни среда. Темите на Кундера не са вложени в префърцунени трактати или затворени в непревземаеми словесни крепости. Смятам, че Кундера дори може да развлича и приласкава характери от всякакъв калибър. За мен беше истинско удоволствие да потъна сред страниците на романа. Пробвайте го, няма да сгрешите.
Оценка от мен: 4.7 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар