„СЕКСЪТ И КОМУНИЗМЪТ 2“ НА МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА

   Непреодолимите граници на свободата

   

   Дочаках и втората книга на Милена Фучеджиева, появила се точно година след първата („Сексът и комунизмът“) и на същата емблематична дата – 10 ноември. Историята на Лола получи логичното си продължение, което отново възбуди любопитството ми и ме накара да присъствам на премиерата, да чуя от първо лице определени факти и да послушам откъс, прочетен от актрисата Койна Русева. За мен е приятна изненада, че „Сексът и комунизмът 2“ („Ентусиаст“, 2015) не само продължава някои линии от първата книга, а и стремително навлиза в личното пространство на част от героите и я прави някак по-жива и въздействаща. Тук мислите на основните персонажи се чуват далеч по-ясно, наситени с драматизъм и проява на силни чувства. Вече е станало ясно кой за какво се бори и е време за разкриване на картите.

   Всички пътища към свободата на Лола сякаш за отрязани и младата жена вече усеща истинската намеса на демоните в живота ѝ. Баба ѝ Анастасия вече не е между живите, баща ѝ намира пристан извън границите на социалистическа България, а майка ѝ затъва все повече в силните прегръдки на Орлин Колев, настоящия министър на външните работи. На всичко отгоре вече е бременна и няма никакви контакти с бащата на детето си. Старият ѝ дом вече е празен и някак неусетно се е пренесъл в миналото, както и надеждите ѝ за лично щастие. Сега е принудена да живее в чужд дом под зоркия поглед на властта. За „чичо“ Орлин нещата са пределно ясни: Маруся вече е в плен на идеологията и лукса, предоставен от привилегированата част на обществото, а младата Лола тепърва ще бъде моделирана и ползвана за целите на комунистическата власт. Едно новоприето допълнение в конституцията може да стане причина да отнемат още нероденото ѝ дете, нещо толкова стресиращо, колкото е и тайната, която ще научи от починалата си баба. Обсебването на семейството на Лола от страна на Орлин Колев е на лична основа и е на път да повлияе на живота на вече четвърто поколение.

   Сюжетът на втората книга е далеч по-наситен с тайни и неизвестност, което е в плюс за онези читатели, които искат нещо повече от документалност и маркиране на факти. Наистина те не липсват и тук, но е привнесена и голяма доза драматичност, носеща доста позитиви за книгата. Образите са обогатени, на всеки е дадена думата, за да се покажат и двете страни на монетата. Сцените са по-често камерни и е наблегнато на отношенията между героите в диалози, мисли и жестове. В началото действието тече забавено и сякаш цели да подготви читателя за драматичните обрати по-късно. Почти към средата напрежението се засилва и книгата увлича неимоверно много. Втората половина я прочетох буквално на един дъх.

   Милена Фучеджиева доста предвидливо е съпоставила живота в социалистическа България с този в западните общества. Тези сравнения се появяват изневиделица тук-там, но не се натрапват излишно. Все пак идеята и на двете книги е да се запознае по-младото поколение с порядките и начина на живот преди 1989-а година. Всъщност има доста разнопосочни мнения какво и как е било, защото всеки е живял собствения си живот или пък се е информирал от различни източници. Но сигурно е едно – че след 1989-а има повече свобода и всеки може да има различно мнение. Нали?

    „Сексът и комунизмът 2“ ми хареса повече и съответно оценката ми е по-висока.

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта:

Аз чета