„КРАЛИЦАТА НА ТИЪРЛИНГ“ НА ЕРИКА ЙОХАНСЕН

   Едно фентъзи кралство в 24 век

   

   Мисля да засиля към фентъзитата, защото ги поизоставих малко за сметка на всички останали жанрове. Последно прочетените дори не са чисти фентъзита, а микс от няколко жанра. Направи ми впечатление високата средна оценка на „Кралицата на Тиърлинг“ („Бард“, 2015, с превод на Валерий Русинов) в Goodreads и се заех да видя защо е така, може пък да остана доволен. Дебютът на Ерика Йохансен се оказа класическо фентъзи с малко магия и пространно обрисувани персонажи, които изпъкват с разнообразните си характери и различни цели.  Любопитна подробност е, че действието се развива през  24 век в нашата си реалност и от време на време това си проличава по споменаването на познато заглавие или автор на книга, или пък случайно запазило се през изминалите векове име на град или област. Изненада си беше споменаването на Дж. К. Роулинг със седемтомната ѝ поредица за Хари Потър и „Хобит“ на Толкин. Може да е просто заигравка, но наистина е любопитно. Все пак за да се получи този фентъзи свят, трябва да е имало доста изненадващи обрати и трансформации през 21 или 22 век, което е загатнато тук-там. Като за първа книга от трилогия, очакванията ми бяха свързани с наличие на адекватно изграден свят и добре описани герои. И двете са се получили, тъй че да преминем нататък.

   „Кралицата на Тиърлинг“ е свежа и неангажираща – може би ще се хареса именно на тези читатели, които се стряскат от безкрайните поредици и не държат да бъдат засипвани от безброй сложни за изговаряне имена и типичното изкривяване до невъзможност на някакъв имагинерен свят. Удоволствието в тази книга се крие именно в познатата заобикаляща среда и особено в ангажирането на читателя с ограничено количество персонажи, описани с внимание и оставащи ярка следа в съзнанието. Няма кой знае колко изненади, нито някаква фрапираща мащабност.

   Действието се развива в малкото кралство Тиърлинг, което е изгубило кралицата си преди години, но тайно отглежда нова, за да може тя да оправи всички проблеми, свързани с бедността на населението и мощта на съседното кралство Мортмийн, което преди време е носило гордото име Нова Европа. Келси е осиновена и скрита на тайно място от враждебните разбойници, върлуващи наоколо, и най-вече от вуйчо си, узурпирал трона с хитрост и един заробващ договор с Червената кралица на Мортмийн. Времената, когато се е създавала Тиърлинг и социалистическата утопия на Уилям Тиър, вече са позабравено минало. Няма технологии, модерни оръжия, свястна медицина, а книгите са престанали да будят вълнение, най-вече поради малкото останало количество. Но пък Църквата е на линия и се е включила доста успешно в подялбата на пари и влияние. Единственият честен поминък е земеделието, но и то не носи нищо добро на обикновените хора, защото разни мижитурки от благороднически произход им взимат почти всичко. С няколко думи – икономиката се държи на ангарията и черния пазар със съседните кралства. Просто и тук утопията е претърпяла пълен крах.

   За младата Келси, скрита вдън гори, животът е песен: книги, езда и „кукли и роклички“, както по-късно ще я задява един друг герой. Но осиновителите ѝ имат задачата да „напълнят“ главата ѝ с всичко необходимо, за да стане тя една обичана и справедлива кралица, а не да се провали като майка си. Когато обаче кралската гвардия пристига, за да я съпроводи до трона ѝ в Нови Лондон, Келси разбира в колко опасна игра се забърква. Народът си очаква кралицата, но пълният с разбойници, продажници и убийци Тиърлинг не е място за крехко, макар и пълничко, деветнайсетгодишно момиче. Тя дори не прилича на благородничка, какво ли остава да я вземат на сериозно. Обаче за да стане кралица, първо трябва да остане жива и да намери начин да неутрализира вуйчо си и злобната владетелка на Мортмийн, пуснала пипалата си навсякъде.

   Лесно четима и готина книжка, която няма претенции за класика в жанра. Според мен доста млади момичета ще си паднат по нея, заради симпатичната, пълничка и борбена Келси, която се впуска в едно приключение, което първоначално не изглежда да ѝ е по силите. В един момент се вижда, че е по-нахакана и бързо свиква с опасностите и напрегнатите ситуации. Има си и магически медальон със скъпоценен камък като постоянен помощник. Най якото е, че още преди да седне на трона, излива доста литри кръв. Това последното доста качва оценката ми. А и страшно обича книги!

   Втората книга вече излезе на английски и се надявам да бъде преведена по-скоро. Дано има надграждане и ситуациите да се „завържат“ още малко. Като цяло съм доволен.

Оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Аз чета

Writing is fun

Stormy Garden

Irein

books attack