„УЛИЦА 'КОНСЕРВНА'“ НА ДЖОН СТАЙНБЕК

   Идиличният живот на безпътните и бездомните на една от най-известните улици в литературата

   

   Да, такава е улицата, описана от майсторското перо на Стайнбек – известна на много читатели, почитана от нейните обитатели и останала в литературата като едно от най-познатите места, от което човек може да получи представа за живота на обикновените герои. „Улица 'Консервна'“ („Колибри“, 2013, с превод на Кръстан Дянков) е книга за всеки, който без всякаква логика подминава дребното и незначителното, детайлите. Стайнбек е майстор на предаването на всички тези отритнати и грозновати подробности, които никой не би се гордял да опише с толкова реални краски. Всъщност всеки бяга от мръсотията и калта, всеки се мръщи на пропадналите и нехранимайковците, които се валят в нея, неспособни да се оттласнат сами. Мак и момчетата, Док, Ли Чун и останалите сякаш са се сраснали с тази улица и животът им се е превърнал в едно безкрайно нагаждане към изненадите, които им поднася всеки следващ ден. Преди време тази книга се е харесвала изключително много на пропагандаторите на комунистическите идеи, заради представената в нея маргинална част от американското общество. Но днес всички са наясно с идеята за написването ѝ.

   В центъра на всичко, случващо се на улица „Консервна“, стои Док от Западната биологична лаборатория. Той е притегателен и разумен човек и всеки, който го познава, изпитва уважение към него. За да се пръкне такава почит, трябва да ги има и самите почитатели, които са доволни от неговата добродетелност. Мак и компанията от безделници, живеещи в преустроен в приют склад, наречен „Палас“, винаги са готови да помогнат на Док – я за събирането на раци и жаби, я в организирането на празненство в негова чест. Обикновено работата хич не им спори, но винаги намират начин да изкопчат някакво удоволствие и за себе си. Парите не винаги са в наличност, затова гледат да откопчат нещо от бакалницата на сметкаджията Ли Чун или кръчмата в съседство. Важно е само да има от любимото уиски, наречено „Старите кецове за тенис“ или от странния микс от недопити питиета, събрани заедно в съд, който престава да изглежда странен след третата изпита чашка. Публичният дом наблизо пък раздава не само удоволствие на пътниците и желаещите да отморят, а и безвъзмездна помощ в лицето на съдържателката Дора. Насред улицата е и бездомното семейство Малой, чиято по-нежна половинка изключва от съзнанието си несретата, в която се намира и мечтае да закачи завеси в парния котел, обособен като жилище, въпреки че няма нито един прозорец. Не трябва да изпускаме и майстора на лодки, който така и не ги довършва, защото ще му се наложи да ги пусне на вода, а той всъщност я мрази.

   Човек лесно може да навлезе в този малък свят, в който всички са задружни по някакъв свой начин и следват стъпките на беднотията и развалата. Стайнбек е обособил глави и за самата улица. Постепенно тя се превръща в едно много специално място, въпреки разпадащите се с времето материални блага. Усещането за дом е предадено почти гениално с описанията на обстановката, с тъгата и радостта, която извира от нея.  Усещането за близост би трябвало да го види всеки читател. Поне за мен тази книга е от задължителните за прочит. Сигурен съм, че всеки може да вземе от нея нещо за себе си, да го придобие толкова естествено, колкото естествен е и животът за живите.

   Скоро ще пиша и за продължението – „Благодатният четвъртък“

Оценка от мен: 5 / 5

Други ревюта:

Библиотеката
ЛаИвзСтайл
Нещо за Стайнбек и книгите му може да прочетете в Аз чета