Удоволствието да се уплашиш и настръхнеш
Може да си смел и силен, може да си предпазлив и слаб като вейка, но няма начин да не криеш някакви свои си страхове, за които не желаеш никой да научава. Още в древни времена, когато човекът се е държал повече като животно, отколкото като върховен главнокомандващ на животинското царство, една дълбоко разположена в мозъка частичка се е грижила за оцеляването на индивида, семейството и племето. Това е инстинктът за самосъхранение, природната даденост, която не изисква разум и интелигентност. Страхът спасява. Онези времена отдавна са в миналото, но и днес все още сме му подчинени. Сега се чувстваме по-сигурни, но страхът ни липсва. Дотолкова ни липсва, че сами си го доставяме – на порции, лъжичка по лъжичка чрез киното, книгите и собствените си фобии. „Само живите ги е страх“ – би казало едно зомби. Аз също си доставям дозата, за да се почувствам жив и... човечен. Страхът е игра на въображението, а адреналинът е горивото му.
Точно това доставя и новият сборник с разкази на Бранимир Събев – „Априлска жътва“ („Ибис“, 2015). Още си спомням с каква наслада прочетох предишните му два сборника („Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Пустинния скорпион“), които освен хорър, съдържат и фантастични, фентъзи и уестърн истории. Две години след предната книга, Бранимир е направил нова добра селекция от разкази, говорещи недвусмислено, че продължава да се развива и да изследва по своя неповторим начин човешкото и нечовешкото в нас и около нас. Летвата е вдигната високо и верните му почитатели могат да са спокойни – всичките четиринайсет разказа предоставят стабилна доза страх, напрежение и не на последно място – удоволствие от прочита. За мен тази подборка е сигурен знак, че на Бранимир Събев му пука за читателите и не би си позволил да предложи нещо, от което да се срамува. Да видим сега какво ни е приготвил.
„Лъстиво сърце“ е името на най-прочутия бардак в града, предлагащ на посетителите да развихрят сексуалните си фантазии и да ги реализират на живо, без да се притесняват от каквото и да е, стига да могат да заплатят цената за услугата. Написан от първо лице, разказът ни въвежда в света на един тип без особени претенции и извратени желания, но със своите си естествени нужди и един нож. Кратък, но съдържателен и с малка изненада накрая.
„Наемник“ е написан също от първо лице и в него прозира характера и визията към живота на главния герой. Всъщност Бранимир му е дал възможност да ползва собствения си изказ и усещане за нещата. Тук светът има явна фентъзи окраска. Леотур си е намерил чудесно занимание – да изпълнява поръчки за какво ли не, и освен това си знае цената. При него идват брат и сестра с желание да отмъсти за смъртта на родителите им. Има си замък с мрачна история и обитатели, доза ужас и отново изненада в края.
„Водният град“ е постапокалиптичен разказ, в който светът е застигнат от цели три бедствия. Ситуацията е критична най-вече заради епидемия от изкуствено създаден вирус, продължаващ да съкращава и без това малобройното население, загубило половината си обитаеми земи в гигантско цунами. Героят е млад и решителен мъж, приел задачата да издири лек за болестта на трудно достъпно място – потънал и изоставен от хората град, но обитаван от чудовищни водни змии. Самата история е тъжна заради жестоките избори, които човек понякога трябва да направи – да си даде сметка, че може да пожертва някого, за да спаси всички останали. Можеше да е малко по-дълъг, за да се усети по силно тази безнадеждност и да се наслои достатъчно напрежение. Жесток разказ в прекия смисъл на думата.
„Скрежко“ ни пренася баш в Ж.К. „Света Троица“, за да напомни, че ужасни неща могат да се случват и в България. Всъщност става въпрос за Христина и новият ѝ бял и пухкав приятел, намерен на улицата – котаракът Скрежко. Скрежко е толкова красив и миличък, че няма начин да не печели симпатии наред, където и да се появи, дори на конкурс за красота. В негово лице младото момиче получава не само удоволствието да го има и да му се радва, но и защитата на един истински боец. Де да беше всичко толкова просто... Този разказ просто не може да не впечатли всички, които го прочетат. Прекрасен!
„Големият двубой“ е разказ за съперничеството между две хлапета, продължило цели осем години. Изобщо не прилича на останалите и явно е в сборника от сантиментални подбуди. Разбира се, доста приятен за четене, без да се натрапва много. Според мен всеки автор би включил нещо подобно в своя книга.
В „Хотел 'Макабър'“ няма нови идеи, но хорър елементите са налични. Един мъж се събужда в една от стаите и започва опознавателна обиколка, прекъсвана от необичайни и зловещи срещи. Истината е някъде там, както се казва в такива случаи.
„Сурат пазар“ навлиза солидно във фантастиката във всякакъв смисъл. Един българин е успял да разкрие и разтръби тайните на мафиотските и секретни структури, да разтури рахата на властници и агресори. Включително и в България. За тази си постъпка половината свят го издирва под дърво и камък, за да го ликвидира. Единственото спасение е да се „укрие“ в кожата на друг човек. Днес това е трудна работа, но в не толкова далечното бъдеще е напълно възможно и без странични ефекти. Е, страничният ефект е, че дори генетично вече не си същият. Идеята за разказа е хубава, успя и да ме усмихне широко.
„Вярна и единствена“ е кратко фентъзи разказче за голямата любов, която може да изскочи ненадейно от най-невероятното място. Той е грамаден воин и биткаджия, срещнал не е една красива жена по пътя си, но все нещо не се получава с коя да е от тях. Докато един ден молитвата към божеството не му изпраща истинска изненада. Всъщност изводът от този разказ е „прозрачен“, но все пак ме изненада.
„Отмъщение“ ни отвежда на пустинна планета и място, на което двама престъпни босове са си разделили „голямата баница“. Единият избива семейството на главния герой и той тръгва да търси отмъщение, като ползва услугите на другия престъпен бос. Започва високотехнологично въоръжаване и подготовка за нахлуването. Но всичко е една добре изпипана игра, в която само един може да излезе победител. Мощна екшън фантастика с хубаво изпипана атмосфера и ярки герои.
„№ 24“ е апартамент в най-обикновен блок. Именно там Венци и Коко се запознават с мизерно живеещият учител по биология, който скоро ще им преподава в училище. Господинът е скромен, мил и разказва увлекателни истории. Скоро в училището им се появява нов учител по математика и физика, доста строг и стриктно изпълняващ задачите си. Постепенно момчетата започват да откриват странни неща около учителите си, които изглеждат доста свъхестествени. Този разказ отново се развива на българска територия. Странен и ужасяващ, с прилична доза майсторски описания за повече въздействие.
„Черните кучета“ са чести посетители в сънищата на главния герой. Появяват се гладни и искат да се нахранят. Ако не ги нахрани, сам можеш да им послужиш за храна. Жертвите стават все по-многобройни – първо близките, след това... всички, до които може да се добере. Ужасяваща хорър история с всичко необходимо, за да смразява и буди страх.
„Самак“ е свежо попълнение в сборника, пълен с хорски истории, техните страхове и лудости. Самакът е едър мъжки глиган, който не се свени да се самообяви за господар на гората. През ловният сезон на хората, той е истинският ловец.
„Странният случай със съдия Фолсъм“ разказва за семейството на строгия и направо жесток съдия Джеймс Фолсъм, който всява респект не само в съдебната зала, но и вкъщи. Синовете и съпругата му сякаш участват скучен филм за поставено под похлупак патриархално семейство, без да могат да се почувстват достатъчно свободни. Любопитството е сила, която случва безброй истории, и именно тук то ще разбули тайните на деспотичния съдия. Всеки месец извън града се случва нещо смразяващо. Тук отново Бранимир е във вихъра си, а и не може да е друго щом разказът е посветен на редица майстори на хоръра.
„Априлска жътва“ се занимава със силите, бушуващи вътре в нас. Толкова истински и предсказуем, но дълбоко личен и смайващ. Всъщност този разказ не е за разказване, той трябва да се прочете и осмисли. Не се учудвам, че Бранимир го е написал, защото всеки един жанров писател би написал такъв.
Втората половина на сборника сякаш е по-силна, така го усещам. Но всичките четиринайсет разказа говорят за богато въображение и явен талант. Тук не всичко е хорър, но това не е от съществено значение. Силата на Бранимир е, че може да разработва разнообразни теми, без да проявява слабости в който и да е елемент. Отдавна чета разкази и съм сигурен, че си имаме един специален жанров будител, който има още какво да каже и напише.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Други ревюта:
Лично от Бранимир Събев в The dark corner
Цитаделата
Под моста
Shadow Dance
Книгоядец
„№ 24“ е апартамент в най-обикновен блок. Именно там Венци и Коко се запознават с мизерно живеещият учител по биология, който скоро ще им преподава в училище. Господинът е скромен, мил и разказва увлекателни истории. Скоро в училището им се появява нов учител по математика и физика, доста строг и стриктно изпълняващ задачите си. Постепенно момчетата започват да откриват странни неща около учителите си, които изглеждат доста свъхестествени. Този разказ отново се развива на българска територия. Странен и ужасяващ, с прилична доза майсторски описания за повече въздействие.
„Черните кучета“ са чести посетители в сънищата на главния герой. Появяват се гладни и искат да се нахранят. Ако не ги нахрани, сам можеш да им послужиш за храна. Жертвите стават все по-многобройни – първо близките, след това... всички, до които може да се добере. Ужасяваща хорър история с всичко необходимо, за да смразява и буди страх.
„Самак“ е свежо попълнение в сборника, пълен с хорски истории, техните страхове и лудости. Самакът е едър мъжки глиган, който не се свени да се самообяви за господар на гората. През ловният сезон на хората, той е истинският ловец.
„Странният случай със съдия Фолсъм“ разказва за семейството на строгия и направо жесток съдия Джеймс Фолсъм, който всява респект не само в съдебната зала, но и вкъщи. Синовете и съпругата му сякаш участват скучен филм за поставено под похлупак патриархално семейство, без да могат да се почувстват достатъчно свободни. Любопитството е сила, която случва безброй истории, и именно тук то ще разбули тайните на деспотичния съдия. Всеки месец извън града се случва нещо смразяващо. Тук отново Бранимир е във вихъра си, а и не може да е друго щом разказът е посветен на редица майстори на хоръра.
„Априлска жътва“ се занимава със силите, бушуващи вътре в нас. Толкова истински и предсказуем, но дълбоко личен и смайващ. Всъщност този разказ не е за разказване, той трябва да се прочете и осмисли. Не се учудвам, че Бранимир го е написал, защото всеки един жанров писател би написал такъв.
Втората половина на сборника сякаш е по-силна, така го усещам. Но всичките четиринайсет разказа говорят за богато въображение и явен талант. Тук не всичко е хорър, но това не е от съществено значение. Силата на Бранимир е, че може да разработва разнообразни теми, без да проявява слабости в който и да е елемент. Отдавна чета разкази и съм сигурен, че си имаме един специален жанров будител, който има още какво да каже и напише.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Други ревюта:
Лично от Бранимир Събев в The dark corner
Цитаделата
Под моста
Shadow Dance
Книгоядец
Няма коментари:
Публикуване на коментар