За да оцелее духът и тялото
Мощната вълна от антиутопии за тийнейджъри вече доста години разрушава света по всякакъв начин и се гордее с нестихващия интерес на младите. От тях не съм прочел достатъчно и си планирам няколко заглавия. Но стане ли въпрос за сериозни антиутопии, няма начин да не посегна към тях. Именно такава е „Кучешките звезди“ („Екслибрис“, 2013, с превод на Борислав Стефанов), написана от Питър Хелър. На пръв поглед книгата не привлича с нищо особено, но между кориците се крие един трудно податлив за несвикналия читател текст. Първата ми мисъл беше: „Как е успял да си свърши работата преводачът, когато половината изречения в книгата не биха издържали на нито една дори повърхностна читателска проверка?“ Реших да не си блъскам главата и продължих с четенето. И Хелър ме завлече в един постапокалиптичен свят, населен с остатъци от човечеството, погубено от мутирал вирус и отровена кръв, в който мислите и чувствата на един оцелял са предадени по невероятен и правдив начин. Изреченията се редят както биха се редели в главата на герой, насилен душевно и психически от визията на настоящия свят. Деветте години на оцеляване са го превърнали в борещ се да запази човешкото мъченик, в когото животът и смъртта вече не носят същото значение, както преди. Не Хелър разказва тази история, а героят му Хиг.
Хиг се е настанил на едно летище и защитава периметъра от натрапници, заедно с пълната си противоположност като характер. Другарят му по съдба е неестествено жесток човек с професионален опит във военните действия. Чрез него Хиг получава сигурна защита, но е обсебен от способността му да ликвидира всичко наоколо без да му мигне окото. Наоколо не вирее нищо добронамерено и защитата на периметъра е задача от първостепенно значение. Хиг не живее, а по-скоро съществува по задължение в този мрачен свят. Занимават го повече мислите за миналото и основно спомените за загубената му жена. Редом до него крачи възрастно куче, което получава като храна някои от мъртвите натрапници и го придружава с малката „Чесна“ на вдъхновяващи и пълни със свобода полети. Хиг споделя всичко със скоростта на собствените си често объркани и накъсани мисли. Моралните дилеми са безбройни, а решаването им сякаш никога не е на дневен ред. Хиг е противоречие сам на себе си, защото светът, в който живее вече не е нормален.
Тук Хелър не спазва никакви правила. Сякаш литературността на текстовете е останала в миналото, в предишния свят. Изреченията са раздробени като накъсани мисли и като че не водят до никъде. Но за един читател-пътешественик това е причина сам да подреди пъзела, да довърши липсващото и сам да поеме от безкрайната самота и нерешителност на героя. Все пак Хиг ще продължи въпреки всичко, ще напусне границата, от която няма връщане и ще се отправи на дългото пътуване към откъслечните гласове от радиото.
Наистина удивителен роман – загадъчен и сякаш прекалено реален, за да бъде съпоставен с който и да е друг. Вижда се, че Хелър не е от онези писатели, които пишат по шаблон. Ако ви се чете нещо нетипично и притегателно като стил и начин на поднасяне, „Кучешките звезди“ ще запълнят празнината.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар