Страхът се крие в миналото
Нямах никакви очаквания за тази книга, още повече че тя пристигна съвсем ненадейно при мен в електронен формат. „Дъщерите на женомразеца“ („МВИЛ Агенция“, 2014) притежава стряскащо и доста любопитно заглавие, което говори, че из страниците явно присъства някаква драма, има насилие и историята е свързана с трагичните отношения в едно семейство. Ако не познавам някой автор, избягвам да подхождам критично още от първата страница, заради стотиците възможни начини, по които може да се поднесе един текст. Ако пък говорим и за българска литература, то изненадите със сигурност могат да бъдат доста. В случая Весела Лулова Цалова е избрала сюжетът на книгата ѝ да се разиграе извън границите на България, в едно от емблематичните места на Италия – Венеция, с нейните водни пътища и дълга история.
Авторката ни връща доста назад през времето, 30-те години на 20-и век, и постепенно проследява събитията в едно благородническо семейство, съсипано от бащата насилник и неговите натрапчиви и престъпни по своята същност състояния. Страхът в семейството се ражда именно по този начин, преодолявайки десетки години, докато превземе напълно следващите няколко поколения. Всичко започва с кръвосмешението, застигнало една от дъщерите, което се предава, така да се каже, несъзнателно първо на сестрите ѝ, след това и на техните деца. Сцените тук не са последователни, а ни отпращат ту напред, ту назад във времето, за да се изгради като пъзел цялата история. Акцентът е върху отношенията и връзките между потомците на насилника, скрит от погледа на читателя, но постоянно намиращ пролуки във време-пространството, за да напомни за себе си по индиректен начин. Разпадът на семейството става причина за отчуждаването на децата и пръсването им в различни посоки. Интересното тук е, че авторката ги събира отново, сякаш случайно, за да изживеят отново кръвосмесителната си съдба. Първо са замонашената Лучия, обезобразената Ада и нейната съдба в лицето на Красавеца, и Елиза; следват Мария-Пиа, Енрико, Лучо и Диего.
Ако има нещо по-натрапчиво в романа, то е именно странната му постройка и липсата на ясни връзки между сцените. Това се преодолява доста лесно с напредването на събитията. Сякаш самата идея на романа превзема съзнанието и се настанява трайно в него до самия край. Всъщност една жена по-добре би усетила центробежната сила на урагана, ако мога така да се изразя, защото поставените въпроси са именно за насилието над жените и изкуплението, което търсят, износвайки плода на кръвосмешението и срама. Избраното продължение, следвано от авторката, е свързано именно с омърсяването на тялото и съзнанието, което просто не подлежи на почистване.
Някои сцени ми се сториха доста натрапчиви, но с подобна тема и нейното интересно развитие, просто няма начин да бъдат избегнати. Идейна книга, която намесва доста щекотливи и трудни за възприемане проблеми. Освен, че бях доста изненадан от начина на поднасяне на романа, в мен се затвърди усещането, че материята е доста добре изложена.
Оценка от мен: 3.8 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар