А животът е просто една трагикомедия
Емир Кустурица привлича лесно – дали от екрана или чрез редовете на прозата, трагикомедията на живота го следва навсякъде. Този път Кустурица ни споделя един прекрасен сборник от шест новели, събрал в себе си и логичното, и нелогичното, което се случва около нас. Това е животът на момчето от детството до възмъжаването, с всичките свои мъки и радости, които се стоварват без време на крехката му душица. Един път ще са сълзи, друг път пакостите, или любовта – непримирима и вечна, но винаги различна.
„Сто яда“ („Колибри“, 2015, с превод на Ася Тихинова-Йованович) не представя нещо по-различно от толкова харесваните образи на режисьора Кустурица. Но пък прозата му изглежда далеч по-гъвкава като символика и начин да се изразяват емоции. Има го веселото припкане на пиперливи думички, неприкрити и дръзки герои, облъхнати до крайност с балкански нрав и от време на време вземащи традиционните нелогични решения. Но това е животът в този край – едно постоянно търсене на идентичност от детството до зрелите години. Кустурица никога не е статичен в изказа си. Дори когато героите му стоят мирно или спят непробудно в пиянски сън, те излъчват живот, който всеки читател би нарекъл истински. За нас не е изненадващо колко дълбока е балканската душа и откъде авторът черпи идеите си, затова дори трагикомичните образи в текстовете са ни близки по душевност и можем да реагираме съвсем спонтанно на случващото се в тях – със смях или кикот, с учудване, че разпознаваме някои черти на приятели, роднини и близки за нас хора. А и аз си мисля, че на запад от България се крие истинската душевност на балканския човек и че се създава онази близка ни литература, която печели адмирации по цял свят. И трябва май да се гордеем не толкова с нашата си литература, която се гърчи нещо като будна кома, а с един куп сръбски, босненски и хърватски писатели. Книги като тази и наскоро прочетената „Чудото в Поскокова Драга“ на Анте Томич, са сякаш непревземаеми крепости за нас. Малко са примерите при на наша територия. Не ни стига само Свеженов („Анархия на три морета“) и няколко други.
Пет от новелите са жив и забавен калейдоскоп от ситуации за детството и израстването. Имаме семейна идилия от времето на социалистическа Югославия по времето на Тито или по-точно мултиетническата Босна и Херцеговина. Но тук политиката е просто като ехо, отнесено от вятъра и се появява спорадично по радиото и в типичните коментари на маса. Главната атракция са сложните отношения между децата и родителите: пакостите, влюбването, необичайните хрумвания на подрастващите и лудите концепции за настоящето и бъдещето на таткото и майката. Абсолютно всеки, който е гледал режисьорските триумфи на Кустурица, веднага ще разпознае атмосферата, колоритът и необичайността в сцените. Както споменах по-горе, почивка няма – всичко е един вихър от остроумие и делнични абсурди. Особеният случай в сборника е „Прегръдката на змията“. Тази новела носи рязка смяна на настроението и ни пренася насред войната, която доста мъчително раздели Югославия. Съдържа приказен елемент, изпепеляваща любов, смърт и тъга. Интересното е, че не е оставена за финал, а разделя почти еднотипните и с едни и същи герои останали новели.
Кустурица никога не е скучен, тъй че ще се изненадам, ако някой почитател на филмите му не опита и от прозата. Малко са книгите, които биха се приели безрезервно от по-широка аудитория, заради жанровите си ограничения, но тази се справя отлично с проблема и може да стане любима на много хора. Това, разбира се, са личните ми очаквания, но кой би си позволил да пропусне Кустурица?
Оценка от мен: 5 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар