Еврабия или свободата, която покани нашествениците
„Силата на разума“ („МаК“, 2008, с превод от английски на Огнян Дъскарев). Интересно заглавие, нали? Европа е свободна. Европа държи да е свободна. Европа държи целият свят да прегърне идеята за демокрацията и е солидарна към онези, които още не са я разбрали и почувствали. Европа е пристан за всички, които искат да са свободни. Този малък континент притежава хилядолетна история, която е събрала в себе си и мъка, и радост, и разум. Последното е резултат от спечелените битки с многобройните древни богове, опустошителните войни и нелеката борба с болестите. Европа е победител. Днес Европа е модерна и се радва на постигнатото през годините. Радват се обикновените хора, които могат да избират къде и какво да учат, в каква посока да се развият, да гласуват кой да ги управлява. Законите са съобразени с правото на всеки сам да оформи мирогледа си и да се чувства удовлетворен и щастлив. Така стоят нещата на ниско ниво. Тръгнем ли нагоре, където се разполагат овластените от нас, нещата започват да се променят. Властта е тази, която взема решенията, от които зависи в каква посока ще се развие държавата и какви цели ще се преследват в близко и далечно бъдеще. Политиката е инструментът, с който боравят овластените – официалният глас на държавата. Политическите решения имат висок залог, защото от тях зависи как ще се развият отношенията с другите държави.
Европа е свободна и в едно друго отношение. На континента е приета политика на толерантност към различните вероизповедания. Всеки е добре дошъл, стига да спазва местните закони и да не пречи на останалите. Официално всичко говори за истинска идилия. И точно тук журналистката Ориана Фалачи съзира един голям проблем, който в близко бъдеще би променил Европа из основи. Този проблем носи името ислям и представлява най-радикалната религия в нашето съвремие. Може да се каже, че християнството вече си има „хомот“ и съвсем не е онова страшилище от средновековието – с Инквизицията и каноните, които са превръщали хората в треперещи животинки пред отмъстителното божество. Има развитие в положителна посока. Също така християнството не е под контрола на държавата. Вече има толеранс към избора на всеки и никой няма да ви обяви за лош, ако не влизате в църква или не си казвате молитвите. Има и вярващи със сериозно отношение към християнството като религия, но за болшинството вече е нещо като навик. Този навик се проявява главно при по-специални причини като раждане, смърт, сватби, именни дни и честване на светии, избрани за патрони на армията и т.н.
Ислямът е нещо съвсем различно. Тук вече ще използвам трактовката на Ориана Фалачи, защото все пак става въпрос за книгата ѝ, която е написана без всякаква политическа коректност и дълбае в рани, чоплени от нея десетилетия наред. Авторката на „Силата на разума“ се връща векове назад, за да повдигне завесата пред читателите си – една кървава и мрачна приказка за арабските нашествия в Европа. Гласът ѝ е злобен и безкомпромисен що се отнася до силата на внушенията, с които си служи. Това е глас на отчаяние, предизвикан от безумията, които вършат през последните 45 години европейските леви политици, осигурили лесен достъп до европейските блага на хора с коренно различно мислене и принципи, на които се уповават. Фалачи сее обвинения, гарнирани с истинските имена на личности, договорили и одобрили нахлуването на исляма в Европа и създаването на законови инструменти, които дават възможност на нашествениците да придобият правата на всички останали. Това им позволява да се намесват в политиката, имайки право на глас, но в същото време да заобикалят законите. Те са защитени от изфабрикуван закон за толерантността, който обгрижва тях и религиозните им предразсъдъци, коренно различни от християнските, на практика нецивилизовани и направо ужасяващи. Бавно, но сигурно мюсюлманите увеличават както броя си, така и влиянието си. Интеграцията им е невъзможна поради спецификите на религията им, която ги държи като затворници в средновековна килия. А разликите са фрапиращи: полигамия и жестокост към жените, превърнати в роби на някакви „свещени“ писания отпреди хиляда и петстотин години; педофилия (деветгодишни момичета стават съпруги); смъртно наказание за провинения на религиозна основа, включително и убийство с камъни и какво ли още не. Джамиите се роят около постоянно нарастващото мюсюлманско население, което се възпроизвежда с три и повече пъти по-високо темпо (жените им просто нямат избор). Децата им още от малки се оковават в религиозни догми и възможността да посещават светски детски градини и училища е просто илюзорна. Интеграцията няма как да се получи, по-скоро се чака финансиране за построяването на специални мюсюлмански училища. До тогава мюсюлманите използват всички възможни начини да променят учебните програми, които не са подходящи за тях поради спецификата на религията им. Започват да протестират за всяко нещо, което не ги устройва или обижда. Това са християнски предмети и символи.
Фалачи разказва за портата, отворена за приемане на бежанци в собствената ѝ родина. Но това се случва с бързи темпове из цяла Европа. „Силата на разума“ е натъпкана с фактология – кое как се случва и защо се случва. Цитирани са леви политици на конференции, които програмират всичко точка по точка и изготвят планове за издигане на арабската култура над западната и подмяна на историческите факти с такива, удобни на височайшите „гости“ мюсюлмани. Изтъква се първенството от политическо и културно естество на арабските учени и мислители, които са „подпомогнали“ бурното развитие на Европа. Каква е причината за това не е много ясно, но звучи ужасяващо.
Стигаме до радикалните ислямисти – фанатиците, които си имат свой прочит на Корана и го използват като оръжие за сеене на страх и ужас в Европа, обявявайки така наречения джихад. Понеже е написано черно на бяло, че тяхното божество им е осигурило солидна бройка девственици на необозначено място във Вселената, те бързат да стигнат там на парчета, взривявайки се заедно с много невинни граждани. Просто се чувствам нелепо докато пиша това. Наистина е нелепо. Ориана Фалачи си отива от рак през 2006 година и така и не става свидетел на създаването на Ислямска държава и преселението на милионите бежанци, тръгнали към Европа.
Не ми се пише повече за това. В България имаме миролюбиво население от българомохамедани, които нямат нищо общо с радикалния ислям. Просто историята при тях е съвсем различна и това се знае от всички. Има и мюсюлмани с разумен поглед към бъдещето, много от които се образоват в светски училища и университети и продължават живота си миролюбиво. Това обаче не пречи на нашествениците да потърсят нови начини за радикализиране на по-лабилните психически хора. На 13 ноември 2015 година се видя, че нещата не са толкова прости и Еврабия е напълно възможно да се роди от пепелта на християнството. Просто вече не ми се пише.
Оценка за книгата нямам. Тук обаче я има онази смелост, която се оценява високо, защото в Европа съществува свобода на словото и „Силата на разума“ е доказателство за това. Адмирации! Ето още едно доказателство: „Фадър наш“.
Оценка за смелост от мен: 5 / 5
Друго ревю:
Няма коментари:
Публикуване на коментар