Разкази от шантавите светове на Геймън
От време на време попадам на писатели, за които играта на криеница с литературата е вид хоби. Геймън е точно такъв откачен писател и това си личи най-вече в тази книга, пълна с измислици и смущенийца. А най-откаченото е, че нито заглавието, нито подзаглавието са сложени току-така, колкото и шантаво да звучат. Всичко тук има смисъл, но пречупено през свежата проза (и поезия?) на Геймън. За мен този сборник с разкази и всичко останало, каквото и да представлява, стои доста високо в класацията ми за интересни и много любопитни книги, прочетени през тази година. Но каквито и сравнения да правя, нищо не може да опише чудесиите в този сборник. Геймън си е просто Геймън – шантав и нетрадиционен. „Внимание, психоспусък!“ („Бард“, 2015, с превод на Иван Иванов) се гордее с цели 24 текста и един предговор, който смело мога да нарека един от най-интересните предговори, четени някога от мен. Самият Геймън предупреждава, че в книгата му всичко е бъркоч от жанрове и съответно не трябва много да му придиряме за това. Въоръжен с това предупреждение, аз се впуснах напред и... затворих последната страница с чувството, че съм пътешествал с години, но някак без да се уморявам. За тази книга с пълна сила важи следното: четенето е истинско удоволствие. Сега, след като се „нажабурках“, е време да продължа нататък.
„Има неща, които ни разстройват. В случая обаче не говорим точно за това. Мисля си по-скоро за онези образи, думи и идеи, които пропадат под нас като капак в пода и ни изхвърлят от нашия безопасен, разумен свят в друго място, далеч по-тъмно и негостоприемно. Сърцата прескачат един удар в гърдите ни и се борим да си поемем дъх. Кръвта се оттича от лицата и пръстите ни, оставяйки ги бледи, задъхани и разтърсени.“
Геймън говори за малките спусъци – неща, които могат да ни извадят от равновесие и за които държим да ни предупреждават навреме. Понеже всеки си живее със свои лични фобии, съвсем логично е да очаква някой да го предупреди, че нещо в даден текст може да го ужаси или разстрои. За тази цел има един надпис, който се поставя преди „опасното“ съдържание: Внимание, психоспусък! (нещо като: да не кажете после, че не съм ви предупредил). При положение, че не се знае кой как ще реагира и какви демони ще изскочат от главата му, най-добре е самият сборник да се нарече „Внимание, психоспусък!“ „Кратки измислици и смущенийца“ пък е начин да се опише шарената палитра от истории от всякакъв жанр и калибър: приказки, фантастика, поезия (!?)... Да му мислят читателите, както се казва. На последната страница реших да простя на Геймън за странната му поезия, което смятам да правя и по-нататък.
Страшно харесвам историите, които стоят зад разказите или романите на писателите. Стивън Кинг просто не спира да ги поднася, а Геймън дори е отделил цели двайсет страници за сборника си. Аз ги прочетох веднага, а не преди всеки отделен разказ, но не е наложително и вие да го правите. Все пак удоволствието е гарантирано. И най-сетне започват разказите. Изумителното е, че не можах да открия слаб разказ. Тежката артилерия се крие в десетина, но и всички останали си имат своите достойнства. Започва ударно с „Лунен лабиринт“, „Работата с Касандра“ и „В морето, дето слънце не огрява“. Вторият го смятам за един от силните и запомнящи се разкази. В него един тийнейджър си измисля гадже и... Само това мога да издам, просто защото изненадите са големи до самия край. „Истината е пещера в черните планини…“ е история за двама хитреци, които си ходят по нервите, докато пътуват към една пещера за злато. Също добър. „Календар от приказки“ са мини истории, от които най-много ми допаднаха последните три. „Случай със смърт и мед“ връща на сцената пенсионирания Шерлок Холмс, който се впуска в неизвестен на феновете му случай. Доста интригуващ край. Има доста сложна конструкция, за което трябва да похвалим Геймън. „Човекът, който забрави Рей Бредбъри“ е истински мисловен експеримент, поднесен прецизно, но леко скучноват. „Трак-трак кокаляците“ може да е доста стряскащ за тези с живо въображение. Един от готините. „Разбудител на нелюбопитство“ ни праща в „краят на времето“ и след това милион години назад. „И ще заридая като Александър“ разказва за един разобретател (сещате се, нали?). Идеята е добра, но самият разказ не е кой знае какво. „Николко часът“ според мен е перлата в сборника. Това е едно от приключенията на Doctor Who от сериала. Който го познава, изобщо не би се учудил, че именно Геймън е написал разказ за него. Тук пък има пътуване до „началото на времето“. Следват две вариации на приказката за спящата красавица, от които „Спящата и вретеното“ е за аплодисменти. „Женски окончания“ може да се приеме за странен, но си има хубав смисъл и смятам, че си е на мястото при Геймън. За мен това са добрите попадения. За останалите не ми се пише.
Точно тази книга на Геймън е добър пример за вихрите на въображението, които могат да служат добре на наистина добрите писатели. Чел съм отзиви за някои от другите му книги, не винаги положителни, но съм навит да ги погледна и тях. Две от тях са при мен и ще се сдобият скоро с ревю.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар