Една много човешка книга от Сароян
За войните е писано много, дори бих казал, че се пише основно за войни – от всякакъв вид и през различни очи. Може да се каже, че в нито един момент от човешката история не сме живели в абсолютен мир; конфликтите винаги са били и ще бъдат част от нас, от нашата същност. Войната на Уилям Сароян е Втората световна война, но „Човешка комедия“ („Бард“, 2015, с превод от 1959 година на Никола Милев) може да бъде актуална и за всяка друга. Самите войни се променят чисто тактически поради усъвършенстването на оръжията, но смисълът им си остава един и същ: нашата кауза да надделее над чуждата. Всичко друго са празни приказки. Дори има закони за обявяване и водене на война.
Но в тази книга няма военни действия. Те са достатъчно далеч, за да позволят на героите да живеят почти както преди, но винаги с мисълта, че могат да изгубят пратените на фронта бащи и синове. Това е. Само това. Сароян не стъписва с дълги и сложни изречения, не въвлича в някакви отнесени философии и не настоява да бъде велик в писането си. Той е по човешки тактичен към читателя (и основно към майка си, на която е посветена книгата). Аз знаех какво да очаквам, затова намерих няколко свободни часа и място, където никой няма да ме притеснява, и просто започнах. Да, тази книга се чете без напрежение и в пълно спокойствие.
„Човешка комедия“ е история за очакващите – тези, които са изпратили любим човек на фронта и с надежда очакват завръщането им. В Итака, Калифорния новините идват по телеграфа или пощата. Там живее семейството на Омир и Одисей – емоционално свързаните братя, за които става въпрос в разказа. Одисей е само четиригодишен и тепърва се запознава със заобикалящия го свят. Омир е на четиринайсет и вече открива мъжествеността в себе си. Въпреки че не е навършил подходящите години, на него му се налага да работи, за да издържа близките си. По време на война е така: здрави и прави мъже отиват да се сражават, а старците, жените и децата се опитват да продължат живота си без тях. В телеграфната агенция намира приятели в лицата на възрастен телеграфист неговия началник. Работата на Омир е да разнася телеграми, предимно от фронта и свързани с очакването всичко да приключи благополучно. Най-трудно е, когато трябва да съобщи за смъртта на скъп за някой войник. Още повече, че брат му Маркус също е на фронта. Момчето започва да опознава същността на нещата и въпросите и изводите в главата му препускат безспир. Единственият начин да се успокои е да говори и той го прави навсякъде, където има кой да го слуша. Така Сароян изгражда един образ на израстването и определянето на приоритетите чрез малките си герои.
Книгата се чете доста бързо и леко, сякаш не е нищо особено като текст. Но именно чрез простите и делнични историйки всеки може да се почувства съпричастен, пък и да има време да надникне в собствения си живот. Тук трябва да добавя, че „Човешка комедия“ може съвсем спокойно да се чете и от тийнейджъри. Дори си мисля, че книгата всъщност е написана за младите читатели. А най-хубавото е, че е написана по време на Втората световна война, докато все още никой не знае кой ще бъде победител в нея. Самият Сароян е дълбоко свързан с описаните събития и в текста лесно се промъкват автобиографични моменти.
Ако трябва да съм честен, тази книга дава повече топлина, отколкото хлад. Имам предвид, че историята е някак изкуствено добронамерена и идеалистична, дори може да доскучае, защото някои диалози и размишления навяват мисли за недействителност, ако мога така да се изразя. Но пък се убедих, че в книгата Сароян има доста истински моменти, които си заслужават.
Оценка от мен: 3.6 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар