Архипелагът на сънищата в туристически справочник
Туристически справочник звучи добре, ако се замисли човек. И наистина – началото на тази объркваща книга започва да обрисува остров след остров в т.н. Архипелаг на сънищата. Появява се Частър Каместън и в един обстоен увод ни бомбандира с информация какво ни чака през следващите 350 страници. Всички острови са подредени по азбучен ред, за да е ясно, че ако на някой случайно се озове примерно на Манлейл и е сложил в раницата си този том, лесно може да разбере какво да очаква и кои забележителности за посети. Ако пък ви завее някой от хилядите видове ветрове, няма да се притеснявате, защото може да направите справка при метеоролозите, които са систематизирали и наименували всички до един и продължават да развиват способите си за постигане на научна достоверност. Откачена работа, казвам ви! В този момент някои читатели могат да подготвят куфарите и да се обаждат на авиокомпанията, за да си резервират билети. Да, островите са фантастични, но някъде там трябва да я има и фантастиката.
„Островитяни“ („Август“, 2013, с превод на Петър Тушков) е необичайно предизвикателство за несвикналите с главоблъсканиците и предаването на информация по нетрадиционен начин. Истинска енигма за клетия читател. На мен ми бяха достатъчни трийсетина страници, за да развея бялото знаме и още петдесетина, за да се върна отново на палубата – настръхнал, но готов за нелеката борба с останалите триста. И постепенно нещата взеха да си идват по местата. Ако не знаете кой е Кристофър Прийст, веднага да запълните този пропуск.
Архипелагът на сънищата има необикновена география, информацията за която е пръсната из цялата книга. Наблизо минават водните пътища към два континента, които бълват войници за безкрайните борби за надмощие между десетки враждуващи държавици. Прийст преминава от остров на остров, описвайки политическата обстановка, икономиката и туристическите забележителности. Скоро започват да се появяват героите и техните истории, сякаш плахо вмъкнати, за да ни поразсеят от мащабността на пътеводителя. Постепенно се разгръща цяла една композиция от съдби, всяка от които е привнесла нещо от себе си за културния живот на Архипелага. На пръв поглед невидимите сюжетни нишки образуват плетеница от сцени на приключения, криминална загадка и човешки взаимоотношения, без да се нарушава основната структура, замислена от Прийст.
Всъщност доста лесно се разпознават многобройните препратки към нашата реалност: има писатели и почитатели, актьори, преса и телевизия, Интернет и комуникации. военни бази и изобщо инфраструктура от съвсем обичаен тип. Обаче всеки един читател би се усъмнил дали авторът не му готви изненади. Аз набих спирачки някъде към стотната страница и взех да се ослушвам за нещо скрито и необичайно. Съответно четенето ми се забави и проточи доста над стандартното за мен. А и сега ми се иска да ви залея с колосално количество подробности, за да не остава толкова голо ревюто ми, но така или иначе нищо не би ви послужило като достатъчно адекватна отправна точка за очакващото ви пътуване сред страниците. Доста необичайно, но смятам, че точно за тази книга това дори е правилното решение. Някои пишещи колеги са направили почти невероятното, постигайки завидна информираност за други произведения на Прийст, действието на които се развива на същия този Архипелаг на сънищата и доста подробно описват впечатленията си. Както винаги давам линкове към различни ревюта (ако има такива, написани преди моето), тъй че кликайте на воля.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Shadow Dance (ако предпочитате да задълбавате)
Няма коментари:
Публикуване на коментар