Вдъхновението и силата на думите
Когато чета книги от низвергнати приживе автори като Исак Бабел, започвам да се ровя за скрити значения и внушения в текстовете им. Намирам късчета проза, в които открито се изразява презрение към мракобесието на епохата, отровила десетки, дори стотици таланти, родили се в грешното време и на грешното място. Но ги има тихите революции за свобода, таящи се в писателските умове, които ако не бъдат пречупени бързо, се разпространяват като пожар в четирите посоки на света и попълват библиотеките на ценителите. „Вдъхновение“ („Колибри“, 2015, с превод и съставителство на София Бранц) е точно такъв сборник – разнолик и прям, наситен със съдби и късове от един ценен ум за времето си, но неудобен за Сталин и обкръжението му. Самият Бабел започва да публикува в най-невралгичния период от историята на Русия – последните издихания на Руската империя, Руската революция, Гражданската война и учредяването на СССР. Не е необичайно в такъв случай, че разказите на Бабел са смес от автобиографични епизоди и мрачни картини от битието на военни и цивилни, наситени с атмосферата на трудните години. Почти всичките му герои са с еврейски произход, нещо напълно обичайно за него, като се има предвид самият той откъде произхожда. Всичко това е важно да се каже, заради спецификата на всичките му творби. За мен прочита на този сборник си беше един реален поглед на онова време, през което множество от изявените руски писатели емигрират, за да се спасят от заточение и смърт. Дори първият публикуван разказ на Бабел – „Старият Шлойме“ – показва онази тъмна страна на безнадеждното, с което е наситено и останалото му творчество.
„Вдъхновение“ събира в себе си малко известни творби на Бабел, публикувани за пръв път на български. Любопитно е, че някои от тях не са довършени поради неясни причини, а други са части от сборниците, които са го направили популярен – „Конармия“, „Одески разкази“ и „Историята на моя гълъбарник“. Много са били пръснати къде ли не и са събрани заедно в тази книга. Всъщност тук е всичко, което може да го представи като талантлив писател и разказвач. Бабел описва жестоките последствия от Революцията: убийствата, кръвта и мръсотията, страха и нещастието, самотата и безнадеждността. Всичко е описано натуралистично и със завиден усет към реалността по онова смутно време. Проститутките не са просто фон, а са описани с подобаващи на професията им подробности; куршумите безмилостно повалят пред спокойния поглед на човека с оръжието. Крадци, престъпници, самотници... Прави впечатление свободния език на Бабел, почти неприличен и твърд, когато наистина е необходимо. Много от тях са кратки, но плътни и въздействащи.
„Нощес шестима махновци изнасилили слугинята. Щом го научих сутринта, реших да видя как изглежда жена след шесткратно изнасилване. Намерих я в кухнята. Тя переше сгърбена над легена. Беше дебелана с напращели бузи. Само бавното съществувание на плодородната украинска земя може да изпълни еврейката с такава кравешка жизненост.Нозете на момичето, тлъсти, керемидени, издути като гюлета, сладникаво воняха на току-що срязано месо. И ми се стори, че от довчерашната ѝ девственост са останали само бузите, нажежени повече от всякога, и очите, сведени надолу.“
За съжаление някои от творбите на Бабел са изчезнали след конфискацията на архивите му. Поразгледах насам-натам за повече информация и ми стана ясно, че във „Вдъхновение“ е събрана ядката на творчеството му. Ако сте любопитни, можете да видите какво съдържа настоящия том в Goodreads, където собственоръчно описах заглавията. Самото издание е оригинално и е съставено от преводачката София Бранц. Хубавите неща следват и от приложенията, където самият Бабел разяснява някои аспекти на творчеството си. За Бабел са писали и Паустовски, Полонски и Канети. Това издание абсолютно си заслужава.
Оценка от мен: 5 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар