Малък „клик“ за човека, голям „рефреш“ за човечеството
Ролята на фейсбук в социалните контакти е безспорна и вече от доста години рефлектира върху личния живот на хората и отношенията им с другите. Профилът във фейсбук е една наша мини реалност, която съвсем отговорно можем да заявим, че е някакъв вид лична визитка, която подаваме когато се запознаваме и общуваме. Тук всеки коментар е важен и подсказва на околните какво е отношението ни към света и за какво се борим. Тази тънка и симпатична книжка е опит да се вникне в същността на общуването чрез една от най-използваните социални мрежи, без да се натрапва с невероятни и неправдоподобни концепции. Всички са наясно, че фейсбук е един вид забавление, реалност в реалността, която сблъсква всякакви идеи и ни позволява да общуваме лесно както с приятелите си, така и с враговете. Затова е особено важно да представим подобаващо себе си и да си организираме така нещата, че да сме доволни от общуването през социалната мрежа. А за да сме доволни, трябва да изпитваме щастие. „Фейсбук щастие“ („Колибри“, 2015) не е учебник, нито ръководство, което трябва да наизустим, а помощник, който ни позволява да разберем механизмите на общуването и защо личното ни щастие зависи изцяло от него.
Ангел Тодоров е специалист по социална комуникация, а не гуру в self-help индустрията. Това се вижда добре в изразните средства, които използва и начинът на поднасяне на фактите. Да, фактите, защото във „Фейсбук щастие“ няма празна символика и вихрещо се поетично светоусещане, а разумна обосновка защо е опасно да се облягаме на първичните си страсти, когато можем съвсем разумно да се потрудим над възможността да бъдем щастливи в общуването с другите. Че кой не иска да е щастлив? Ето затова Ангел Тодоров започва книгата си така:
„Историята разказва, че през септември 1983 година някъде в Уайт Плейнс, Ню Йорк, се срещнали Каръл и Едуард Зукърбърг. От тази паметна среща девет месеца по-късно, на 14 май 1984 година, произлязло момченце. Кръстили го Марк Зукърбърг. Марк бил многообещаващо бебе. За разлика от себеподобните си той ядял много, спял много и плачел малко. Когато проговорил, не задал нито един глупав въпрос – нещо съвсем разбираемо, когато става дума за едно специално дете. Понякога бил много сериозен, а друг път – много весел. Също така много се учудвал на „големите хора“, защото като всяко бебе той бил наясно как стоят нещата в света, а „големите хора“ очевидно не били.“
Много хора всъщност не осъзнават каква е ползата от фейсбук и до каква степен от него зависи как ще тръгне денят ни, по какъв начин ще се развием самите ние впоследствие и какви сигнали даваме на обкръжението си. Във фейсбук комуникацията има истини, които не се тръбят всекидневно, но от тях зависи много. Ангел Тодоров е изброил няколко важни точки, чрез които можем да си изградим представа за същността в общуването във фейсбук. „Това, което ни се случва във фейсбук, зависи от нас.“ Осъзнаем ли това, после много лесно можем да контролираме ситуациите, в които изпадаме. Според Тодоров има пет динамични негативни емоции: гордост, завист, ревност, объркване, гняв; и пет динамични позитивни емоции: радост, доброта, съчувствие, увереност, оптимизъм. Всички те ни поставят в определена позиция, от която зависи как ще бъдем възприемани от околните и до каква степен те могат да послужат за нашето щастие. Самите емоции предопределят и действията, които ще ги последват. Петте негативни фейсбук действия: лъжене, злословене, груб език, обидна реч, критикуване; и петте позитивни фейсбук действия: отвореност, смислено поведение, здравословен ентусиазъм, социалната щедрост, мъдра преценка. Разбере ли човек от какво са предизвикани негативните ответни реакции в общуването, може лесно да избегне проблемите, които могат да възникнат.
Ангел Тодоров се е постарал да наблегне и на приятелите, семейството, любовта, секса, фейсбук времето и още няколко важни за поддържането на щастието във фейсбук елементи. Всъщност всичко е толкова лесно осъществимо, стига да осъзнаем, че отношението, което имат другите към личността ни, зависи от самите нас, от нашата вътрешна нагласа.
Мисля, че „Фейсбук щастие“ ще се окаже доста полезна за потребителите в социалната мрежа и може да повлияе позитивно на поведението им. За мен е ясно – аз съм си добряк и не съм се научил да мразя. Напоследък пробвах да влизам в интересни, но наситени с негативизъм спорове и мога смело да твърдя, че те почти никога не са били градивни. Освен главоболие и разхвърляни мисли, друго не се е пръквало от тях. Колкото и разум да влагаш, каквато и логика да изказваш, негативната емоция си проправя път и съсипва всичко за секунди. Резултатите от това продължават своето въздействие с дни, а понякога и с месеци, докато изпускаме стотици моменти за се почувстваме щастливи.
Все пак трябва да кажа, че се наблюдава едно нелепо и ядно пренебрегване на чуждите съвети, независимо дали са дадени от специалист в областта на социалната комуникация или от позитивно настроен човек, който иска да помогне. Във фейсбук съществува едно постоянно яростно противопоставяне на идеи и възгледи, които не са общовалидни и само показват все по-растящо и растящо его. Не е лесно, затова нещата трябва да се изяснят, като се покаже откъде произлизат проблемите в общуването и как можем да ги избегнем. „Фейсбук щастие“ иска да направи точно това – да постави картите на масата и да ни накара да се усмихнем. Е, стига да имаме желание да се разровим в проблема, който е в нас, не в някой друг.
Сега отивам да се видя с Ангел Тодоров на представянето на книгата му, за да си разменим няколко приятелски думи.
Оценка от мен: 4.6 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар