Фрида Кало – живот като съновидение
„Мексиканците се надсмиваме над смъртта. Всеки повод е добър да се празнува. Раждането и смъртта са най-важните мигове в живота ни. Смъртта е и скръб, и радост; трагедия и забавление. Съжителстваме със сетния си час, приготвяйки хляб, украсен със захаросани кости, кръгъл като цикъла на живота; а в центъра е черепът. Сладък, но заоблен. Такава съм и аз.“
Едва ли някой си е представял, че една биография на Фрида Кало може да бъде обикновена. Заглавието и дори корицата на тази книга подсказват, че мексиканската художничка е имала невероятно интересен и труден живот, съпътстван от любов и трагедии. И смъртта е част от него – нейна постоянна придружителка, която се намесва често и с трагични последици. Ето защо Фрида избира да живее истински и неподправено, с толкова плам и жар в душата и в осакатеното си тяло. Аз всъщност не знаех почти нищо за нея, преди да прочета „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“ („Колибри, 2015, с превод на Даниела Радичкова) и хич не съжалявам, че го направих. Да, книгата представлява доста творческо пресъздаване на образа ѝ, но се съмнявам някой да се сърди на Хагенбек за решението му. Детство, израстване, сватба, художествени творби, смърт. Но далеч не е само това. Има един бележник, поел отговорността да събере част от вътрешното „Аз“ на Фрида и духът на Мексико, претворен в цяла палитра от традиционни за страната гозби.
Наличието на рецепти е една екстравагантна странност за биография на художничка, но тук наистина странното е наличието на духовете от мексиканската митология. Още в детството си Фрида се запознава с „отвъдното“ – свят, населен с магически предмети и никога непрекъсващи ритуали. Близкият ѝ досег със смъртта сякаш я сприятелява с нея, създава дълбоко вкоренена връзка, която ще остане до края на живота ѝ. Фрида иска да продължи да живее, защото в нея има неудовлетворена страст – сексуална и революционна. Самата революция става реалност, когато Фрида е само на три и близкия досег с воюващите страни се запазва като неизбледняващ спомен. По-късно приема и идеите на комунизма. На шест я поваля полиомиелит, който осакатява единият ѝ крак. Но във Фрида гори страст, страстта на ранното ѝ сексуално съзряване и опитите ѝ да бъде независима. Разочарование след разочарование, докато не се появява известният стенописец Диего Ривера. Кой би си представил крехката Фрида до „чудовището“ Диего? В книгата той е описан като най-нелицеприятния образ на мъж, който може да съществува.
Фрида Кало е далеч от религиозното, или поне от съвременната представа за него. Молитвите не са молитви, които тя може да изкаже, камо ли да да се уповава на някаква висша сила. Едва на осемнайсет Фрида претърпява ужасна катастрофа, от която се измъква жива по някакво чудо. Отново нараняване, отново страдание. Точно това постоянно присъствие на болката сякаш предопределя и търсенията ѝ като художничка. Близките срещи със смъртта раждат и постоянните ѝ невидими партньори – Вестоносеца и Дамата с воала. Ритуалите, гозбите и предметите, свързани с Деня на мъртвите, са приети като неразделна част от необикновената ѝ връзка със смъртта. Фрида се бори с нея и в сънищата си, договаря всяка година допълнителен живот, но знае, че смъртта ще спечели един ден. Този ден е известен на всички: само на 47 години Фрида Кало си отива от този свят, придружена от Вестоносеца.
Необикновена по своя замисъл, тази биография с приказни елементи е попила много от екзотиката на Мексико. Рецептите от бележника на Фрида са един странен придатък към самата история, но всеки прочел книгата, може да „напипа“ идеята на Хагенбек. Мен изобщо не ме раздразниха, въпреки че съставляват доста голяма част от самата книга. Фрида е като принцеса, смъртта е като същество, картините са като болка, животът е като отсрочка... Защо и една биография да не е като своеобразен рецептурник? Дори успях да си харесам 3-4 рецепти и съвсем скоро ще ги включа в някой обяд. Нямам си и представа кой е Хагенбек, но тази книга говори за него достатъчно. Книгата е написана на достъпен език, с някаква особена лекота на изказа, без излишни философски набези. Има и филм, който не съм гледал, но може би един ден ще го направя.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар