неделя, 20 септември 2015 г.

„ГАДНА РАБОТА НА УЛИЦА „ГАНСЪН“ НА С. ГРЕГ ЗАЛЕР

   Черна полицейска история
   
   От време на време ми идва да казвам: „американска му работа“. И много често ме разбират от първия път. Това става, защото в Съединените щати властва мултикултурно общество, често описвано в романи и екранизирано в киното. В Холивуд също обичат да налагат темата за различията от всякакъв характер, които – визуализирани в киното – да напомнят на богатата на различни култури страна, че всички трябва да живеят в мир и разбирателство. Това предполага в почти всеки сценарии да присъстват чернокож, латинос, азиатец и бял. В крими трилърите и полицейските екшъни това си е дори стандарт, а и ролите са добре разпределени, за да не се получи комплицирана ситуация. В „Гадна работа на улица „Гансън“ („Бард“, 2015, с превод на Асен Георгиев) това не е основната тема, но си личи отвсякъде, че схемата е все същата. Самата книга е непретенциозна като замисъл и сякаш е излязла от „литературната копи-пейст вселена“, предназначена да захранва Холивудските студия с поредния полицейски екшън. Той пък скоро ще бъде по екраните и ще се гордее с две ярки звезди – Джейми Фокс и Леонардо ди Каприо.

   Основният персонаж тук е нахаканото ченге Джулс Бетингър – мъж с две деца и готина съпруга, който не си поплюва когато става въпрос за полицейската работа. Един ден го посещава човек, на когото Бетингър не държи да покаже повече от необходимото уважение и след куп типични полицейски закачки, без да го е искал в действителност, го принуждава да си тегли куршума. Инцидентът става достояние на всички и шефът му е принуден да го накаже. Уволнението е избегнато, но се налага Бетингър да напусне приятната Аризона и да се засели и работи на север – във Виктъри. Самият Виктъри се оказва едно от най-долнопробните градчета в Америка, в което престъпниците са повече от всички останали, полицаите не достигат и не е чудно, че и те самите не са „чисти“. Във Виктъри е кучи студ, от небето падат изтощени птици и често умират хора. Отделните райони пък притежават доста интересни имена, като Кенефът и Септичната яма. Бетингър получава за партньор току-що разжалван полицай, който също не е много щастлив от това решение на шефа си. Инструкциите са дадени, правилата – изяснени, но това не значи, че всичко е напълно ясно. Въртележката се завърта и Бетингър става част от историята на Виктъри.

   Най-доброто попадение в тази книга са шегичките, които присъстват почти на всяка страница. Само първите пет страници са доста под нивото на книгата. Залер се е подготвил доста добре и е вменил на героите си доста цветен и колоритен език, който изобщо не е сбор от клишета, а си има своя причудлива индивидуалност. Бих го поставил дори над самия сюжет. „Гадна работа на улица „Гансън“ не е нещо ново в жанра, но всеки любител на подобна литература може да си прекара доста добре. Типично американска история и „американска му работа“, както аз бих се изразил. Понеже не са ми чужди подобен тип книги, знам достатъчно добре как се оценяват. Съобразно жанровата си спецификация, Залер се е справил сравнително добре и бих казал, че ще зарадва доста солидна като количество аудитория. Нещата опират и до това, че книгата е идеална за филмиране. Е, ще дочакаме и филм, който може да събере доста зрители, ако е направен като хората. Режисьорът ще спечели, ако вмъкне достатъчно комедийни елементи. Ще се види.

Оценка от мен: 3.4 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар