Диктаторът пак е тук и готви светло бъдеще за Германия
Видът на Адолф Хитлер е толкова разпознаваем, че изобщо не е необходимо да го изтипосват на корицата на книгата – достатъчно е да се загатне прическата и едни мустаци. Той е един от най-известните гадняри от последните сто години и май ще запази титлата поне още сто, заради спецификата на съвременната война, която не позволява да се срещат десетки хиляди войници едни срещу други, а също и да остават скрити тъй наречените „лагери на смъртта“. През 1945 година Хитлер се жени и малко по-късно си тегли куршума, неспособен да се изправи пред бъдещия съд. Какво си е мислел и защо е постъпил така, предположенията са много, а свидетелите в бункера са го последвали в смъртта и няма как да разкажат. Доста години ни делят от смъртта му, но идеите му така и не са забравени. Той продължава да има последователи. Ето защо едно възкресяване на Хитлер, дори само като литературен персонаж, може да бъде полезно за съвременния свят. Олеле, и как? Ами като му се даде и думата, и трибуната. Хитлер е държал речи с часове – първо пред десетина несретници, после пред стотина съратници и най-накрая пред стотици хиляди, готови да гласуват за него и партията му. Бил е убедителен и харизматичен. И печели изборите. Всичко това е пределно ясно за Вермеш и той решава да използва отново красноречието му, този път пред съвременна публика. „Той пак е тук“ („Атлантис КЛ“, 2013, с превод на Любомир Илиев) е опит да се алармира обществеността за набиращите скорост крайни движения с уклон към политическите идеи на Хитлер и подобните му лица от историята. Наистина ли сме готови да гласуваме за един нов Хитлер? Освен това през погледа на диктатора ще видим онова, което сме постигнали, след като сме победили злото. А то не е особено добро. Смелата книга на Вермеш поставя въпроси, които все още не са на дневен ред, но със сигурност ще възникнат скоро.
Хитлер отново е жив и не си спомня последните часове преди смъртта си. Той се събужда на една полянка в Берлин, Германия през 2011 година и веднага решава да провери какво е станало с „неговата“ Германия, а също и да продължи с политическите си и военни ходове, за да превърне страната в тази от личните му мечти. Но нито младежите напомнят на онези от Хитлерюгенд, нито възрастните се държат достатъчно уважително към фюрера на Германския райх. Наоколо се шляят гастербайтери със самочувствие на редови граждани и с добри професии. Невероятната обстановка около фюрера бързо бива разгадана, когато става известна датата. Проблем? Не. Бързо работещият ум на Хитлер бързо преценява военната мощ на съвременна Германия и започва да крои съвсем същите планове, каквито и през Втората световна война. Малка пречка е странната нова техника, която бързо е анатемосана като средство за принудително затъпяване на съотечествениците му. Но пък веднага открива начин да започне своята пропаганда чрез интернет, а и с малко помощ от екип на популярно шоу предаване. Всички смятат, че той е актьор, който може да бъде използван за вдигане на рейтинга. Разбира се, „имитаторът“ на Хитлер жъне успех и клиповете му в YouTube набират популярност. Не минава и без скандали, но за Хитлер това е просто малко неудобство. Важна е аудиторията – милионите арийци, които ще впрегне за превръщането на Германия отново във велика сила. Старите врагове отново трябва да бъдат сломени, а схемите за това са начертани още през войната.
Удивителна книга, както и да се погледне. Съвременна Германия през очите и мисленето на Адолф Хитлер? Леле! Вермеш сякаш навива читателя да се посмее, докато нещата не станат прекалено сериозни. И наистина – началото е като един по-дълъг виц, хуморът и настроението са на високо ниво. Постепенно става ясно, че всъщност това е една доста прецизна аутопсия на съвременното ни общество и показва нещата такива каквито са, без излишни размотавания и насоки към популярни гледни точки. Ние сме готови да приемем всичко написано в книгата за едно добре режисирано театро, сатира, която просто си играе с ума ни и ни развлича, но нещата явно са прекалено сериозни. И точно човек като Хитлер, със своят директен и недвусмислен подход и целеустремен начин на мислене, е „нает“ от Вермеш да постави картите на масата. Ангела Меркел, партии, жълта преса, блудкави телевизионни програми... Всичко под ножа! И макар всичко това да е пречупено през погледа и мисленето на един диктатор от времето на Втората световна война, изводите са ясни – онова, което сме постигнали май не е онова, което си представяме, че сме постигнали.
Ето една книга, която ми влезе под кожата и бих препоръчал на всички с достатъчно знания по история и по-широко скроени като типаж. Самата книга си е скандална и не всеки може да я изтърпи такава, каквато е, т.е. без да я пречупва през религиозни, партийни и други подобни възгледи. Заслужава си.
Оценка от мен: 4.5 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар