вторник, 29 септември 2015 г.

„В СМУТНИТЕ ЧАСОВЕ ПО ЗДРАЧ“ НА ЮХАН ТЕОРИН

   Остров, мъгли и две паралелни истории, разказани с умение
   
   Щом научих, че ще излиза още една книга на Юхан Теорин („Нощна буря“), веднага си намерих първата от поредицата, за да опозная по-добре остров Йоланд и неговата история. В книгата Теорин изрично е споменал, че не е описал точно географските особености на този остров, но обикновено така се случва с литературните произведения. За мен тук е важно какво се е получило като цяло и мога да ви успокоя, че всичко е наред. „В смутните часове по здрач“ („Колибри“, 2014, с превод на Ева Кънева) не е толкова традиционен трилър. Книгата започва тайнствено и обсебващо, продължава в спокойно темпо и някак оставя възможност на читателя да се потопи напълно в атмосферата, без ни най-малко усилие. Аз лично съм доволен, че шведските автори търсят своя собствена идентичност в жанра „трилър“ и все по-малко се родеят с американските и британските. Това е от полза както за самите скандинавци, така и за читателите от цял свят, като първите ще се гордеят, че са обогатили жанра, а другите, че са открили новите си идоли. Вече се вижда някакво особено привързване към скандинавския трилър в България, което е абсолютно доказателство за горното твърдение. Аз пък съм доволен, че ме очакват такива автори като Камила Лекберг, Александер Сьодерберг, Лейф Г. В. Першон и други шведски автори, които тепърва ще опознавам.

   Остров Йоланд е тайнствен и с богата история. Теорин започва повествованието с образа на предполагаемия убиец Нилс Кант, който през 1972 година се среща с малко момче сред мъглите на острова. Какво се е случило по време на срещата, остава тайна цели 20 години, докато съсипаната му майка не получава обаждане от баща си. Старецът все още живее на Йоланд и се радва на старините си в дом за възрастни, обграден от приятели. Майката научава, че баща ѝ е получил странен пакет с една обувчица, която много напомня на тази на изгубения ѝ син. Налага се Юлия да се върне отново на Йоланд, за да успокои поне съвестта си, дори да не открие какво е сполетяло момчето.

   Романът се разгръща в две времеви линии. Първата ни връща далеч назад, за да ни запознае с предполагаемия убиец – как е живял и защо всички на Йоланд го познават като легендарен престъпник. Втората линия описва опитите на бащата и дъщерята да стигнат до заветната истина. Атмосферата е призрачна и пределно тайнствена. Теорин не бърза, а постепенно събира късчета от минало и настояще, за да сътвори магията си. „В смутните часове по здрач“ се разстила спокойно и не се натрапва по никакъв начин. На Йоланд има призраци от миналото, които по свой начин ще напомнят за себе си, ще покажат поредната следа и отново ще се скрият в миналото.

   Напълно убеден съм, че този стил на разгръщане на действието ще донесе доста позитиви на Теорин. Дори криминалната нишка е някак набутана в ъгъла, за да направи място на чувствата и усещанията на героите. Няма ги типичните полицаи с организираните им по устав действия, няма манипулации от страна на Теорин към читателя, за да го обърка и отклони в неправилната посока. Сякаш всичко е ясно още от първите страници, но постепенно, с течение на действието, нещата се размиват и мъглата отново се разстила. От време на време изниква някой съсед, който да посее зрънце истина, някаква снимка ще предизвика спомен, нечий случаен разказ ще наведе на мисъл. Романът е психологически издържан, подробен, но не натрапващ се с изкуствено създадено напрежение.

   Ами, да, убедих се, че няма да спра с тази книга. Скоро ще чета и „Нощна буря“, която отново разказва за остров Йоланд.

Оценка от мен: 4 / 5

Още ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар