Играта разкрива своите тайни
След мощното начало на трилогията е време за равносметка, близане на рани и лудо харчене на едни два милиона откраднати пари – къде да се покрият щетите, нанесени в първата книга, къде да се изхарчат по красиви жени и луксозни курорти. Андерш де ла Моте набива спирачки и от дивия екшън в „Играта“, том първи от поредицата, поема в друга посока с втората. „Тръпката“ („Сиела“, 2015, с превод на Любомир Гиздов) е далеч по-тиха, но пък разкрива повече елементи от прословутата Игра. Рязката промяна може и да не е голям плюс за читателя, но де ла Моте така си е нарисувал схемата и няма да му придирям много, стига да завърши подобаващо трилогията си. Все пак читателят не е оставен „на сухо“ и след стотина страници разходка из курортите и съвестта на главния герой, започват да се отварят врати, които водят към голямата конспирация. HP се променя тотално като човек и става далеч по-смел (от време на време), а сестра му Ребека пък все още продължава като по чудо да избира точно късата клечка като охранител на ВИП персони и в личния си живот. Както е тръгнало, Играта не може да бъде забравена, а играчите няма как да си живуркат спокойно в нея или извън нея.
В „Тръпката“ главната атракция съвсем очевидно е Интернет пространството и тайните, които крие. Обаче за един нашенец всичко изглежда „пределно ясно“ и едва ли де ла Моте може да го накара да възкликне от изненада и да промени из основа възгледите си за това кой движи нещата в дигиталния свят. Тук изненадите са в подробностите, които навързват видимите с невидимите нишки и дават достатъчно ясна картина за какво основно се ползват болшинството от информационни сайтове, форумите, фалшивите профили и какво ли още не. Описани са начините, по които големите корпорации защитават репутацията си, как се манипулират търсачките и по какъв начин от черното може лесно да се направи бяло.
HP си е магнит за проблеми и това продължава да бъде в сила във втората книга от трилогията. След бурни месеци на купони и всякакви други забавления, той е обвинен в убийство и се принуждава да се върне в родината си. Все още не се е отказал да разконспирира създателите а Играта, затова се внедрява под чуждо име в една IT компания и показва завидни умения в манипулирането на масите в Интернет. В същото време сестра му е обвинена в превишаване на правомощията си и натирена като парцал да ближе раните си и да търси възмездие. Всичко се променя, когато попада на анонимен форум, в който колегите ѝ обсъждат работата си, случаите, по които се работи и... самата нея. Това я нахъсва допълнително да потърси виновниците.
„Тръпката“ е по-слаба книга от първата, но с малко. Първите 100-120 страници бягат доста от самата идея, с която се е заел де ла Моте, и лесно помитат всичко градено в „Играта“ до този момент. Рязката промяна със сигурност е в ущърб на читателя и може да го изнерви, особено ако е приключил съвсем наскоро с предишната книга. Аз все пак преминах сравнително спокойно през тази част, защото намерих с какво да се забавлявам – лични страсти покрай жаргона и някои аспекти в поведението на HP. Втората половина измива срама донякъде и желанието да се прочете последната част не намалява изобщо.
Оценка от мен: 3.7 / 5
Още ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар