Нова примамлива порция Баркър
Ясно е, че „Кървави книги“ е една от най-добрите колекции от хорър разкази през последните десетилетия и никак не е чудно, че всеки маниак на жанра потрива ръце при излизането на поредната порция. „Кървави книги – том 4“ („Колибри“, 2015, с превод на Иван Атанасов) се забави доста, но вече е материален и красив, тъй че магията отново ще превзема ума и въображението на читателя. А Баркър, макар и с малко на брой разкази, може съвсем непредубедено да превземе властта в съзнанието на всеки почитател. Тук те са само пет – четири по-дълги и един къс – но съвсем достойни за внимание. В четирите дълги личат добре разказани истории, типичното за Баркър осквервяване на човешкото и почти влудяващото натуралистично поднасяне на мрачните сцени. Идеите на Баркър са почти невероятни и трудни за възприемане от разума, но винаги с придружаващата ги причинно-следствена връзка. Няма неща, които идват отникъде, няма и събития, които да се случват между другото. Текстовете са плътни и изобилстват от насоки към развитието на сюжета, без пълнеж и пауза за вдишване на свеж въздух. Късият разказ стои малко неестествено в сборника и напомня на чернова, по която Баркър е можел да се потруди повече, но аз не съжалявам и за него. Все пак това ще повлияе на оценката ми.
„Бунтът срещу тялото“ е страхотно начало, което веднага ми напомни на класическите хорър истории отпреди век, но типично по Баркъровски тази история е обогатена с моменти от битов характер и герои, на които никой не очаква да се случат непредвидени неща. В разказа Чарли живее своя с нищо незабележим живот и си няма никаква представа, че когато заспи, собствените му ръце спокойно кроят план за бягство от тялото му. Идеята наистина е трудна за възприемане, но Баркър добавя и кратка предистория, която попълва празнините и носи със себе си отговорите на всички зададени междувременно от читателя въпроси. Само си представете, че всички умения, заложени в ръцете ви и впоследствие развити до съвършенство, са просто поредната им стъпка в осъществяването на един дълго планиран бунт. Направо не е за вярване, но в разказа на Баркър изглежда напълно вероятно. Ужас, нали? Мислете преди да се здрависвате, защото може предизвикате поредния таен сговор.
„Нечовешко състояние“ е доста по-мистичен, но не и по-слаб. Какво може да открием, ако се поровим в безбройните джобове на някой скитник? Освен неща, които изобщо не изглеждат ценни, е възможно да има предмет, закодирал в себе си тайните на живота. Тук имаме една класическа банда хлапета, които се забавляват за сметка на слабите и низвергнатите. Но дали визията понякога не лъже? Баркър отваря широко вратите към живот извън представите ни.
В „Откровения“ имаме тема, която е доста често срещана в хорърите – религиозната лудост и библейските притчи. Да свържеш живота си с маниакален проповедник е безумна смелост, но когато дори нямаш неговата отдаденост към религиозните каузи, нещата с течение на времето се усложняват неимоверно. Вирджиния е на ръба да преосмисли досегашния си живот и да установи, че нещата няма как да станат по-зле. Силна буря принуждава прочутия проповедник, жена му и помощникът им да се настанят в забутан мотел покрай пътя, който води към поредната им среща с вярващи. Кой да предположи, че в стаята, в която се настаняват, е станало убийство. Друга двойка – самите участници в убийството – се завръща в нечовешка форма на лобното място, за да преосмислят случилото се между тях. Два абсолютно различни свята се пресичат, за да открият, че каквито и планове да се правят, нещата винаги могат да се объркат.
„Долу, Сатана!“ е по-скоро невзрачен, но като идея доста любопитен. Само че Баркър не е вложил достатъчно идейност в него и така и не ме запали достатъчно. Един богаташ решава да вложи всичките си пари в построяването на нещо като макет на Ада. Резултатът е впечатляващ, но гостът, за който е планирано всичко – г-н Сатана – може и да не дойде. Добра, но неразвита идея.
„Епохата на желанието“ е май най-силният от всички разкази. Идеята се върти около създаването на действащ афродизиак, но не част от народната медицина, а мощна химическа субстанция, която буквално превзема тялото и мислите на „опитното зайче“ и го прави сексуален бог без скупули . В известна лаборатория тестват различни вещества за лечение на шизофрения, докато съвсем случайно не откриват истинското въздействие на едно от тях. Всичко върви добре, но дозата се оказва превишена и експериментът излиза от контрол. Следват куп пределно натуралистични епизоди, от които настръхват косите. „Нюанси“ ли? Нищо не знаете вие. В този разказ табутата нямат никаква стойност, и дори полицаите се оказват жертви на „любовния прът“. Преводачът Иван Атанасов го е казал най-добре: „Стойте далеч от Горящия човек, особено ако по радиото звучат любовни песни. Да не кажете после, че не сме ви предупредили.“ „Епохата на желанието“ е нещо невероятно като изпълнение и дори само заради него на човек му идва да възхвалява писателските умения и въображение на Баркър.
Наистина ползотворна среща с Баркър е този малък четвърти том. Аз не си представям човек, който да обича страшните истории и да пропусне талант като Клайв Баркър. Може и да приемете възхвалите ми като реклама, но за мен Баркър отдавна вече няма нужда от тях. Баркър може да не ви хареса само ако ви е слаб ангелът и не сте калени с класическите хорър истории. На мен не ми остава нищо друго, освен да очаквам „Кървави книги – том 5“. Дано излезе по-скоро.
Оценка от мен: 4.4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар