Битката за човешкото тяло
„Дори да ни върнеха този пейзаж от нашата младост,
нямаше да знаем какво да правим с него.“
Ерих Мария Ремарк, „На Западния фронт нищо ново“
Доста особена и разкрепостена книга е тази. Докато четях, си мислех за онези отдавна изтекли години на невинната младост, през които човешкото тяло е едва ли не символ на неразрушимото, а умът витае в него като искра от някакъв вечен огън. Всяко малко нараняване беше нелогична засечка, момент за кратко и дразнещо прекъсване за устремения към по-висши цели разум. В „Човешкото тяло“ („Колибри“, 2015, с превод на Юдит Филипова) нараняването идва от войната, от „мръсната война“, в която са въвлечени младите мъже и жени от поколението на високите технологии. Те тръгват на „мирна мисия“ в Афганистан, но се озовават в един друг свят, където човешкото тяло е подложено на невероятно натоварване. Джордано едва ли би написал такава книга, ако самият той не беше видял с очите си мрачната истина за живота на войниците. През 2010 година Джордано се отправя в размирната държава с отряди от млади италианци и посещава една малко известна база в Гулистан, описана в настоящия му роман.
Всъщност това не е точно роман за войната. Героите са съвсем обикновени човешки същества, живеещи в своя собствена вселена, щрихована от личния им опит и отношенията с роднини и приятели. Всички те са избягали от една съдба, в която радостта често е маскирана зад тревоги и изпитания. Но бягството им не е опит да загърбят проблемите си, а начин да останат поне малко изолирани от тях, за да си направят необходимите изводи. Начело с военният лекар лейтенант Еджито, трети взвод поема грижите за военната база. Загърбвайки личните проблеми в семейството си, той намира време да си изясни в каква ситуация е попаднал. Йетри е още в плен на детството си, девствен и силно зависим от майка си. Дзампиери е жената, която трябва да се доказва постоянно в присъствието на изолираните от ласки мъже. Торсу е единственият технически обезпечен със сателитна връзка, с пряк онлайн достъп до почти реални сексуални изживявания, но с непрекъснати здравословни проблеми. Подофицер Рене сякаш е бил най-облагодетелстван в предишния си живот с доходната си работа на жиголо, но едно странно стечение на събитията го кара да поеме отговорност за един малък като комарче ембрион, мисълта за който ще го преследва на всяка крачка. Непукистът Чедерна намира разтуха с влиянието си към по-слабите и неуверени войници. Митрано пък е вечната изкупителна жертва. Всички те ще се опитат да станат по-силни под ударите на „мръсната война“, превзела безкрайната пустиня.
Джордано е написал роман за слабостта на човешкото тяло, поставяно всекидневно на най-различни изпитания. Понякога с лека закачка, друг път със сериозен и натрапващ се вътрешен диалог в умовете на героите, писателят моделира един свят на вечен разпад – болка, унижение, неприязън, неспособност да се контролират хормоните, превзели цялото ни тяло. Моментът, в който човек разбира, че е затворен в една биологична машина, клетка за разума и затвор за най-големите мечти. Дори моментите, от които всеки би потънал от срам, са изведени на преден план. Джордано е честен и правдив във всяка ситуация, в която попадат героите му. Представете си нещастието, обзело дългата опашка войници пред малкото незапушени тоалетни след масово натравяне. Не, не беше толкова забавно, но пък мисълта за достойнството, което се държи на крехката илюзия, че тъй или иначе всичко може да се оправи, може само да ни покаже колко сме слаби.
Това би била една доста съдържателна книга за онези, които се опитват да контролират телата си чрез измамни способи. Но нещата не са толкова прости. Джордано е впрегнал доста акъл, за да покаже в каква ситуация се намира човешкото, контролирано от природата, която го е създала. За мен тази книга ще остане като едно напомняне за илюзиите, на които сме жертва и колко трудно е да се противопоставим сами на себе си.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар