„СЪЗДАНИЯ ОТ СВЕТЛИНА И МРАК“ НА РОДЖЪР ЗЕЛАЗНИ

   Странните богове на Зелазни

   

   Не си го спомням такъв Зелазни, но сигурно защото не съм обърнал достатъчно внимание точно на тази книга, или пък просто сега го възприемам по друг начин, повече от двайсет години след прочитането на последното негово творение. Някак си ми стана мъчно – дали заради митичното му име като писател или заради някакъв „друг акъл“ от онова време, но Създанията на Зелазни не ми повлияха много добре. Този микс от фантастика и фентъзи ми се стори някак повехнал и неубедителен, наситен с прекалено много философски капани, които хвърлят в потрес несвикналите, или пък само навеждат на мисълта, че авторът се е пренесъл за известно време в някакви негови си сънищни територии. Боговете на Древен Египет са ясни – едва ли има някой, който да не е наясно с митологията на тази стара цивилизация. Тук са Анубис, Озирис, Сет, Тот, Хор и другите владетели на човешкото битие, истински технолози на мирозданието във физически и емоционален смисъл, заели полагащите им се позиции, конструират светове и хора със силите, които притежават. Зелазни е навлязъл мощно в териториите на Светлината и Мрака, Животът и Смъртта, играе си на математик пред сложна геометрична фигура – тесаракт или нещо подобно – и мощно манипулира читателите с почти непревземаем смисъл. Е, не е чак толкова сложно, но несвикналите с фантазьорските елементи и особена техника на писане на Зелазни, могат страшно да се объркат.

   „Създания от светлина и мрак“ („Бард“, 2015, с превод на Александър Бояджиев) ми се видя доста хаотична и непревземаема, но това явно идва от личната ми представа за добра художествена литература. Не трябва да се забравя и това, че книгата на Зелазни е рожба на шейсетте години на 20-и век и може да крие в себе си повече, отколкото аз мога да видя. Още в самото начало има някаква ритуалност в писането, сякаш се представя тайно знание, което малцина могат да възприемат.

   Сцената е в Домът на мъртвите, а Анубис, като някакъв твърде умислен шахматист, обявява краят на едно хилядолетие на очакване, за да изпрати свой добре подготвен слуга в битката на силните на деня. Изказва депресиращи човечеството философски мисли за топлата връзка между Живота и Смъртта, за силата, която контролира и методите за превръщане на един изпразнен от съдържание мъртвец в неустрашим войн. Постепенно Зелазни разкрива все по-мощни и по-мощни създания, с мерак да си премерят пи... силите насред светове от обикновени хора и безсмъртни. Редят се някакви поеми и словоплетства, миниращи страниците с още повече съновидения и необикновени герои. Идва и времето митичните богоподобни да поставят в ред йерархията в странните си семейства и да позволят на читателя да проследи някои все по-видими нишки в текста. След средата се усеща, че не всичко е плод на нечий лабилен разум и странните проникновения на Зелазни започват да дават плодове.

   Всъщност нямам сили да разказвам сюжета, защото главата ми вече се е издула како балон и издишва през ушите ми последните що годе подредени мисли. И така – „Създания от светлина и мрак“ ме потопи в океан от провокативни и неясни метафори (неясни за мен), провокира неконтролируемо треперене на мозъчните ми гънки и наслои върху ми доста нагарчащ и лепкав сироп против сън. След тази книга дори започнах да сънувам в будно състояние.

   Какво обаче значи моето мнение, когато Зелазни си има своите верни фенове? С тази книга ми беше ужасно трудно, но едва ли цялото му творчество е толкова странно. Вече си мисля за следващото ревю.

Оценка от мен: 3 / 5

Други ревюта, които дори не мога да разбера положителни ли са, отрицателни ли са:

My_Life
още един блог за книги
Shadow Dance
Приумици