„ОСТАНИ, АКО МОЖЕШ. ЗАМИНИ, АКО ТРЯБВА.“ НА ХЕЛГА ФЛАТЛАН

   Просто един живот, какво да го правиш...

   

   Когато се настаних на столчето в залата и вперих поглед в тази млада и красива жена, изобщо не очаквах, че от нея ще заструи сила. Погледът ѝ не шареше притеснено сред публиката, нито показваше прекалено вълнение. Хелга Флатлан – норвежката, която си зададе един много съществен въпрос и развълнува страната си. Трите получени награди за дебют през 2010 година може и да са важни за нея, но по-важното е, че тя ги е заслужила още докато мисълта за първият ѝ роман е блуждаела като облак мъгла в съзнанието ѝ. „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва.“ („Персей“, 2015, с превод на Ростислав Петров) говори за една реалност, която измества същинската и постепенно напластява своите собствени правила. Какво да правим с живота си, когато се чувстваме задоволени и сигурни за бъдещето си? Можем ли да прозрем зад изборите, които правим? Съзнаваме ли напълно възможността, че може да изгубим всичко само за един миг?

  Норвегия е богата и уредена държава, жителите ѝ просперират и живеят сравнително спокоен живот. Стандартите са невероятни, в сравнение с почти всички други държави по света. През 2001 година, докато е още ученичка, Хелга Флатлан става свидетел на заминаването на първата група млади норвежци за Афганистан, а по-късно разбира, че за тях това е просто едно приключение. Хелга Флатлан споделя в едно свое интервю: „Моето поколение е отегчено от живота, без да се е сблъскало с него. За мнозина войната например е нещо като да вземеш раница и да отидеш в Тайланд. Затова и героите ми, въпреки че са надарени и умни, предприемат на практика необмислени действия. Исках да покажа колко са важни нашите избори.“ Героите в „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва.“ са от онези млади момчета, които израстват сигурни и спокойни за бъдещето си. Родителите им се грижат за тях. Държавата се грижи за тях. Но смъртта напомня за себе си още от първата страница.

  Таряй, Кристиан, Бьорн и Трюгве са описани като обикновени момчета, без излишна натруфеност и подробности. Стегнатият стил на Флатлан е по младежки постен, но жив и пленителен. В началото е дадена думата на Таряй – малкото момче, което обича животните и се измъчва при гледката на воловете, откарвани в кланицата, за да послужат впоследствие за храна. Животът му е минорен, но той усеща постепенната промяна в себе си и дребните неща, които първоначално са му създавали неудобство, се изгубват с течение на времето. Спортува, заяква, променя се външно и скоро трябва да реши дали да поеме работата в стопанството на баща си. И той, и приятелите му сякаш вървят по един и същи път, винаги заедно, винаги с една ясна мисъл към бъдещето. Порастват, съзряват, решенията, които вземат ги сплотяват още повече. Идва първата призовка и трепетното вълнение от възможността младежите да се превърнат живота си в „истински“. Това е истинско приключение, мислят те. И приключението продължава, докато мечтите и реалността започват да губят очертанията си.

   Малко трудно свикнах със стила на писане на Хелга Флатлан. Кратките изречения, резките подскоци от събитие към събитие и липсата на по-задълбочено представяне на характерите на героите, не оставят време човек да си събере мислите. Но и това си има своето обяснение. Думата е дадена на четирима  от персонажите, които закърпват историята всеки по свой си начин. В началото и в края на книгата са младите Таряй и Трюгве, в средата са най-близкия съсед и една от майките. Самата Флатлан споменава, че стилът ѝ на писане позволява на текста да бъде пределно достъпен за читателите, с ефективен език без никакви експерименти. Не мога да скрия, че темата на романа е един голям плюс за дебют. Самата история е доразвита в още два романа, тъй че нещата не свършват дотук.

  Оценката ми за тази книга е насочена главно към опитът на Флатлан да повдига важни въпроси, да посява съмнението у читателя, че животът не може да е несправедлив, когато личният избор играе толкова важна роля. Веднага се сещам за „Човешкото тяло“ на Паоло Джордано. Бих сродил двете книги, защото се допълват идеално.

Оценка от мен: 4 / 5