събота, 15 август 2015 г.

„МЪРТВО ВЪЛНЕНИЕ“ НА ЛИНДА ЛЕ

   За истината и идентичността
   
   Трудно е да се предскаже колко силно може да повлияе една книга на човек. Мисля, че рискувах твърде много с тази и честите нервни преглъщания по време на четенето са достатъчно доказателство за това. Твърде различна и твърде характерна е Линда Ле за личната ми настройка. Един ден може би ще превъртя стрелките назад и ще погледна под друг ъгъл на този роман, но точно сега не изпитвам онова магическо привличане, което неусетно се ражда у всеки читател, припознал своята книга. Вижда се дълбочината на изказа, умелите преходи към различните състояния на героите и правилното съчленяване на текста в една обща идея. Изпъкват удивителните знания на авторката, вплела в историята своята самобитност и душевна настройка. Сцените са пределно реални и предадени с необходимата целесъобразност. Книгата диша, както се казва и достига известна културна значимост, достойна за номинацията за френската награда „Гонкур“, получена през 2012 година. Тук бих споменал, че авторовите теми и внушения, наситени с психология, са изнесени на по-високо ниво.

   При Линда Ле и нейното „Мъртво вълнение“ („Панорама“, 2015, с превод на Нина Венова) случайности няма – романът тръгва на поход от гроба на бащата Ван, който съпровожда трите си любими жени в тяхното съдбовно пътуване към разкриването на моралната им идентичност. Тъмна и тъжна вселена е създала авторката, движейки се по точно определена схема. Ван, Улма Лу и Лор са шахматните фигури, които ще направят ходовете в една твърде логична партия и ще стигнат до края, предопределен от техните действия.

   Самата Линда Ле е преживяла трагедията на войната във Виетнам. Емигрирането във Франция и самият френски език, изучаван първоначално в Сайгон, ѝ доставят тъй необходимата перспектива за развитие и достойното ѝ навлизане в литературата. Четиримата герои от „Мъртво вълнение“ имат подобна съдба. Всеки един от тях получава гласност, за да изгради пред читателя чрез личните си спомени своята идентичност. Ван е коректор, който „дисциплинира“ езика в текстовете. Лу е съпругата му – смела жена, която престъпва неписаните родови закони и заплита своето бъдеще с това на чужденеца Ван. Лор е отчуждената от всички пънкарка, поела по пътя на открилите късчето свобода, която може да ги направи истински свободни. Улма е почти митично същество, откъснало се от самоличността си, за да послужи като връзка между любовта и омразата и да попълни липсващата част от развръзката.

   Много трудно ми беше с тази книга. От едната страна стои прекрасно разказаната история, от друга изпъкват напластените и трудно преодолими щрихи на елитарността, с които трябва да се сбори читателя. В никакъв случай не е неразбираема, но съдържа доста трудни за възприемане от мен знаци на някаква по-специфична литература. Така че ще си позволя да ви препратя към чудесното и доста задълбочено и пространно ревю на Мира Балдаранова в нейния блог „Книжка с мишка“. Хвърлете едно око и на блога „На по книга, две“.

Оценка от мен: 3.7 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар