вторник, 4 август 2015 г.

„ЛИПСВАШ МИ“ НА ХАРЛАН КОУБЪН

   Криминални изненади с марката на Коубън
   
   Явно не съм гледал където трябва, защото това е първата книга на Коубън, която чета. За любител на трилъри това не е хубаво, защото Коубън си шета из България от доста време и книгите му се роят с непресекваща сила. Е, може да се каже, че издадените трилъри са безброй, имайки предвид голямата аудитория за този вид литература и срещата с определени автори се забавя във времето. При мен мина периода с четене на какво да е и бройката на прочетените трилъри вече не се увеличава лавинообразно. Но за Харлан Коубън (защото това си е ХАРЛАН КОУБЪН) не могат да се правят такива сметки – четат се няколко книги и се проверява допада ли ми стилът му, или не. Не е изненадващо, че започвам от предпоследния му роман. Причината е, че ще науча докъде е стигнал в писателската си кариера, тоест ако последните му книги не са достатъчно добри за мен, значи няма да е задължително за подхващам и по-ранните му. Е, чувал съм доста хвалби за „Не казвай на никого“ и някои други, но нещата трябва да минат през моя поглед, за да е всичко наред с личната ми преценка.

   „Липсваш ми“ („Колибри“, 2015, с превод на Венцислав К. Венков) се оказа достойна първа среща и бих защитавал Коубън със зъби и нокти, ако някой дръзне да каже „копче“. Шегувам се. Трилърите си имат своите характерни особености и който ги харесва като литературен жанр, знае какво да търси, как да ги определи като добри или лоши според вкуса си. Има го и момента на лични пристрастия към определени сюжети, но пък затова има кратък текст на задната корица, който да наклони везните в едната или в другата посока. Има ги и ревютата като средство да се вземе най-правилното решение. При мен премина периода на „чета всеки трилър“ и мога достатъчно прецизно да си подбирам четивата – какво ще ми допадне и какво няма се решава от интересите и съобразителността ми. А с Коубън се получи. По-точно се получи с „Липсваш ми“.

   Кет Донован е детектив от нюйоркската полиция и с гордост си носи златната звезда за тази си длъжност. Апетитите ѝ към мъжете свършват преди осемнайсет години, когато годеникът ѝ я напуска, докато все още е влюбена в него. Годините минават и тя така и не намира нов избраник за сърцето си. Постепенно професията на детектив се изкачва нагоре по скалата с приоритетите ѝ и личният ѝ живот замира. Това не е така с най-близката ѝ приятелка, която само с външността си „заробва“ всеки преминал наблизо мъж, принуждавайки го едва ли не да хленчи, за да получи внимание от нея. Един ден Стейси просто я регистрира в сайт за запознанства и Кет се принуждава да му хвърли едно око. Сред снимките в сайта се оказва и тази на бившия ѝ годеник, а това си е повод за връщане на спомените и проливане на една-две сълзички. След опит да му изпрати съобщение, Кет осъзнава, че се е забъркала в нещо, което не разбира.

   Далеч не по-малък приоритет в живота на Кет, освен професията ѝ, се явява смъртта на баща ѝ – полицай с достойнство, който става жертва на наемен убиец. Предполагаемият престъпник е хванат и затворен, но остава една подробност, която не дава мира на дъщеря му. Смъртта на баща ѝ почти съвпада с времето на напускането на годеника Джеф. Новата поява на Джеф в живота ѝ повлича след себе си куп събития, които ще поставят все повече и повече нови въпроси, а миналото ѝ ще се завърне с гръм и трясък, вкарвайки я в най-откачения филм, който някога си е представяла.

   Коубън явно е спец по въпросите на интригите, които могат да се заплетат в сюжет на книга. Още в началото на романа става ясно, че баналната история лесно може да се превърне в доста сполучлива смесица от правдив сценарий и добри писателски идеи. Сайтовете за запознанства са често срещани в трилърите и при един читател, свикнал на подобни средства за завързване на сюжет, това предъвкване на стари идеи може да се стори неудовлетворително. Но Коубън не се спира само дотам, а наблъсква солидно количество странични елементи, които чакат своето развитие в историята. Коубън е последователен и търпелив писател. Той описва героите си като действителни личности, а на мен това изключително много ми допада. Кет има характер, който със сигурност си има и достоен аналог сред жените на средна възраст. Още една позитивна страна на Коубън е езикът му на изразяване. Подробностите в сюжета винаги са важни и говорят или за характерни особености на определен герой, или изтеглят още нишки от първоначалната идея, за да се натрупа достатъчно съспенс. Няма излишен баласт или нелогични отклонения от сюжета. Може някои сцени да започват отникъде, но в един момент се събират в нажежено кълбо, в което тиктака таймер на бомба. Тук силно се изразих, но си има основателна причина.

   Със сигурност ще прочета още книги на Коубън, вече е ясно.

Оценка от мен: 4 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар