понеделник, 24 август 2015 г.

„СМЪРТТА НА СВЕТЛИНАТА“ НА ДЖОРДЖ. Р. Р. МАРТИН

   Самотната Ворлорн по пътя на смъртта
   
   Лично аз не съм чак толкова голям фен на Джордж Р. Р. Мартин, но с удоволствие бих прочел преведените му на български книги. Вече доста години неговата поредица „Песен за огън и лед“ шества триумфално на пазара ни и няма признаци интереса към нея да угасне, още повече че се обещават шеста и седма книга. Има и сериал, тъй че нещата отиват към един вид обожествяване на Мартин. Но Мартин не е само „Песен за огън и лед“, и това се вижда във вече няколкото книги, които си проправиха път покрай фентъзи поредицата. „Смъртта на светлината“ („Бард“, 2015, с превод на Валерий Русинов) е от периода на Мартин, когато е писал повечко фантастика и доказва съвсем недвусмислено, че е майстор и в този жанр. Годината на издаване е 1977-а, но и това не е пречка тази книга да получи голямо внимание и сега. Просто четенето ѝ си заслужава.

   В „Смъртта на светлината“ има любов и нещо като любов, ако става въпрос за странните жители на Висок Кавалаан. Всъщност действието е пренесено на самотно скитащата из космическото пространство планета Ворлорн. Човечеството вече се е разселило из ръкавите на галактиката и е създало на всяка що годе подходяща планета условия за съществуване. С течение на времето големите разстояния между световете са променили хората и на всеки един свят се обособява особен вид култура, която понякога е толкова ексцентрична по своя замисъл, че напълно изличава единния произход на човечеството. Тук Старата Земя си е просто Старата Земя – едно далечно и почти забравено място. Преди време Ворлорн е била просто скитник между звездите, но по стечение на обстоятелствата или случайността, е стигнала до група слънца, около които си шетат част от човешките изселници. Ворлорн просто минава, за да изчезне наново в пустошта след петдесетина години, но предизвиква небивал интерес. За човешките колонии тя е възможност да си организират Фестивал и да се позабавляват, пък дойде ли студът и тъмнината, ще се заемат отново със своите си човешки проблеми.

  Повече от дузина светове, някои от които коренно различни един от друг, си построяват гигантски градове, в които да живеят и да посрещат гости. Но студът идва и е време да напуснат Ворлорн. Но не всички си заминават. Това е добре дошло за ловците на лъже-човеци от Висок Кавалаан да използват Ворлорн за свои ловни полета. Културата им е създала доста особени и сложни общности, най-малката от които е тейн-и-тейн (свързани на особен принцип мъже) и една бетейн (жена, която изпълнява ролята на наложница). В един такъв триумвират е привлечена любимата на Дърк т'Лариен. Преди време те са се разделили и са си разменили особени Шепнещи камъни, които да им напомнят един за друг. Ако някой има нужда от другия, изпраща своя камък като послание. Един ден Дърк т'Лариен получава камъкът на Гуен и заминава за Ворлорн, за да се опита отново да я спечели. Това, което ще завари там обаче, е нещо, което никога не си е представял. Странните жители на Висок Кавалаан ще се окажат едновременно приятели и врагове.

   „Смъртта на светлината“ не е кой знае какво постижение във фантастиката, нито е богата и разностранна книга. Тук Мартин е намерил подходящо място да разкаже за възникналите културни и социални различия на разселеното сред звездите човечество. Сблъсъкът при такава среща е неминуем и довежда до множество неочаквани обрати. Всъщност романът е по-скоро камерен или поне на мен ми напомни за театрална постановка. Мартин доста умело е представил всички страни около възможния сблъсък между различни култури и е „облагородил“ създадената драма с космически привкус. В началото ми беше трудно и дори тегаво четенето, ползвах си речника от последните страници на книгата и дори прекъснах за двайсетина минути, за да си настроя компаса :) Но след това влязох в релси и се насладих на самата история. Е, по тази книга няма да направят филм, пък и да пробват, просто ще се получи прекалено скучен. Аз все си повтарях като мантра: Мартин, Мартин, Мартин...и търсех нещо едва ли не гениално и разтърсващо. Но драмата си е драма, социална драма в стил Мартин. Заради усърдието на Мартин, просто ще му лепна една солидна оценка и ще чакам да ми дойде отново желанието да прочета нещо от него. Все пак си заслужава.

Оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар