„КУРШУМ ЗА ДВАМА“ НА МАТЮ АРЛИДЖ

   Играта на смърт има много варианти

   

   Преди да пуснат на български „Куршум за двама“ („Хермес“, 2015), от издателството зададоха един основателен въпрос: „Осмеляваш ли се да прочетеш тази книга...?“ Наистина интригуващо начало на кампания, която е способна да породи всякакви чудновати размисли в един читател. Логично беше да потърся повече информация на Матю Арлидж и книгата му. Авторът се оказа доста напред с материала, основно с работата си към криминалните сериали. А преди още някой да успее да премигне, Арлидж издава цели четири романа със страховита атмосфера и жена в главната роля – детектив Хелън Грейс. Хелън е наистина интересна и в това се убедих съвсем наскоро. В началото ми беше трудно да ѝ направя психологически профил – какъвто винаги се опитвам да правя на всеки важен герой от книгите, които чета – стараейки се да разгадая коя всъщност е тя и за какво се бори. Трудна работа, като се има предвид „маскировката“, с която я е загърнал Арлидж.

   Самата книга задава не един или два въпроса от компетенцията на доктор на философските науки, но често изникващи в съзнанието и на най-обикновения човек. Вие какво бихте направили, за да оцелеете? Сега ако се замислите, ще осъзнаете, че ви трябва измервателно средство за силата на инстинкта ви за самосъхранение. Ако се върнем доста назад в генетичната история на човечеството, ще забележим как този инстинкт постепенно се е превръщал в основно средство за постигане на успех в борбата за оцеляване. Основен компонент на този инстинкт е страхът. И бъдете сигурни, че ако ви липсва, значи имате психологически проблем, който може да ви попречи да оцелеете и да оставите потомство. Дам, така работи еволюцията. Сега включете в уравнението конкуренцията и ще разберете какво ви е подготвил Арлидж. Серийният убиец в книгата не само се е заел да проучи тези важни въпроси, а дори се опитва да им даде отговор.

   Детектив Хелън Грейс е сюрпризирана от нов случай, в който неизвестен човек упойва и отвлича двойки. Жертвите са затваряни в непристъпно празно помещение с почти изтощен телефон и пистолет с един патрон. Телефонът има задачата да съобщи на пленниците, че свобода може да получи само един от тях – този, който убие другия. Клопката е в това, че жертвите на престъпника са емоционално привързани един към друг и решението за убийство може да се вземе изключително трудно. Играта е ясна – който се „пречупи“ пръв, получава свободата си. В случая спасените получават и тежки психологически травми, с които Хелън Грейс и подчинените ѝ трябва да се справят, за да направят пробив в разследването.

   Арлидж е избрал да вмени на всеки от главните си герои по някакъв психологически проблем, като по този начин ги поставя наравно с жертвите на престъпника. Самата Грейс е гонена от демоните, загнездили се в главата ѝ. Ситуацията, в която са поставени всички, е почти невъзможно да се случи в действителност, но може да провокира какви ли не мисли в читателя. При мен настъпи една всеобща тревога и взеха да ме навестяват разни мисли за шашавите хора, които и в момента се разхождат на свобода. Играта на живота я играят престъпниците, а всички други бягат панически – такъв извод си направих.

   Аз винаги споменавам, ако в някоя книга има описани нездрави влечения към насилие. Арлидж е изключително натуралистичен в описването на сцени на насилие от всякакво естество и не спестява нищо, дори на малолетните жертви. Кръвта на корицата не е случайна. Трябва също да знаете, че оригиналното заглавие на книгата е „Eeny Meeny“ – думи, част от детска песничка, с която може да се запознаете тук. Не се смейте на анимацията, а вижте как се развива действието.

   „Куршум за двама“ е обещаващо начало за поредица. Имам леки забележки относно объркващото начало – непрестанните прехвърляния на действието от място на място, без да се дават някакви обяснения, или поне да се намеква кои герои участват в ситуацията. Може други читатели да не се раздразнят от това, или пък да се окажат по-съобразителни от мен. С радост ще прочета и следващите книги за Хелън Грейс.

Оценка от мен: 4 / 5

От „Хермес“ са публикували интервю с Матю Арлидж. Виж тук