Втората книга от трилогията навлиза смело сред тайни, които трябва да видят бял свят
Радвам се, че избрах именно тази тийнейджърска антиутопична трилогия, защото може да повлече крак към други от нароилите се подобни издания. Жанрът позволява да се създават доста ярки образи, които всеки може да съпоставя с известни личности от историята. Все още е трудно да се откриват и обезвреждат диктатори, преди да направят белята с масовите убийства на невинни граждани, оказали се на неправилното място и в неправилното време. Антиутопиите са един вид паралелни реалности, в които познати личности като Хитлер, Сталин, Мао, Кадафи, Мугабе, Ким Чен Ир и много други, могат да приемат нови образи. Във „Феноменът“ („Хермес“, 2014) на Мари Лу нещата стоят малко по-поносимо, защото Електор Примо оставя след себе си млад и неопитен наследник. В „Легендата“, първата книга от трилогията, е описана стройна система, която има амбициите да просъществува векове наред. Направи ми впечатление, че Мари Лу доста умело и подробно е обрисувала една безрадостна и гадна обстановка. Във втората книга събитията вече подсказват, че може да има промяна към по-добро – борбата за надлъгване е безмилостно жестока и първите стъпки към спасението са направени.
„Феноменът“ е всъщност директно продължение на „Легендата“, без някакъв увод или припомняне какво се случило в първата книга. Джун и Дей са се насочили към Лас Вегас, за да търсят подкрепа от група, наречена Патриотите, в чиито редици се е присъединила и малката Тес, позната ни от предишната книга. Но съвсем изненадващо идва новината за смъртта на диктатора Електор Примо. Синът му Андън, бързо и без излишни емоции, заема поста. Налага се моментална смяна на хилядите портрети из цялата Република, кратко съобщение през джъмботроните и... това е всичко. Организаторът на Патриотите се оказва мъж на средна възраст, не по-малко опасен от самия диктатор. Той поставя ултиматум на двамата герои – да участват в операция по ликвидирането на новия Електор. Андън обаче не е като баща си и около него започват да се плетат интриги. Самите Джун и Дей намират време за тийнейджърската си любов, пред зоркия поглед на малката Тес, която години наред е била близо до Дей. Но за това не смятам да разказвам повече. В предишната книга беше загатнато, че ще стане въпрос за разкриването на една от мистериите – как от Съединените щати са се развили Републиката и Колониите. Тази информация е поднесена по интересен начин.
Повече няма да напрягам обстановката и ще оставя читателите сами да разплитат нишката в романа. Ревюто се получи по-кратко, но писах доста обширно в това за първата книга. По-добре да не повтарям същите изводи, направени там. Смятам, че Мари Лу добре се е подготвила, преди да започне трилогията, и това се вижда от всяка страница. Има мегдан за развитие и в последната книга, тъй че мога да я подхвана спокойно, в очакване на крайната развръзка. Ще чета и други антиутопии, няма как.
Оценка от мен: 4.3 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар