Жестоки убийства на деца в малко градче
Ето ме в началото на нова крими трилогия, написана от популярната в Испания Долорес Редондо. „Невидимият пазител“ („Колибри“, 2014) се явява и първи опит на писателката в криминалния жанр. От многото криминални книги, които съм прочел през годините, мога да си направя един извод – че ползата от писането им е съвсем явна. Описването на най-големите ужасии и патологии в съвременния свят не е някаква приумица, караща хората да потръпват отвратени, а е опит да се закали психиката, да може човек да преосмисля постоянно собствените си усещания и критерии за нормалност. Не е тайна, че всеки от нас е склонен да прикрива определени черти в характера си, защото са свързани пряко или непряко с желанието да извърши нещо незаконно, да се пристъпи невидимата линия, отделяща нормалното от ненормалното. Питали ли сте се защо четете с интерес и доволство книги, в който са описани потресаващи жестокости, но не може да приемете лесно проявената жестокост на един съвсем реален човек? Редондо описва трупове на голи деца като изящен художник, който вижда цялата извратеност на заобикалящия ни свят, без да спестява нито един щрих. Измислените убийства от книгите са всъщност едно ехо от непрестанната нужда да бъдем закалявани в свят, в който самите те са всекидневие, и ни е необходима съответната аклиматизация, за да ги приемем като нещо в реда на нещата. Не трябва да бъде така, но е така.
А защо пиша това? Пиша го заради онази Лолита, която буни духовете така, сякаш литературната ѝ недействителност се е преплела с реалността. О, май е така! А защо омерзението от случващото се в книгата на Набоков да е по-различно от омерзението, което трябва да изпитваме, четейки описания на убийства на деца? Редондо се е заела с трудната задача да ни представи в близък план една от най-омразните патологии, които могат да превземат ума на човек. Просто трябва да се пренесете в малкото градче Елисондо, за да усетите тази жестокост, лъхаща от страниците на книгата. Може да включите и малко от реалността, припомняйки си за жестоките убийства на деца от последните седмици, пълнещи новините с експедитивност, на която би завидял всеки психопат.
Край брега на река Бастан е открит труп на непълнолетно момиче. Амая Саласар получава привилегията да разследва това отвратително престъпление. Дрехите са разрязани и отгърнати прецизно, на показ е изкарана детската невинност. Момичето е удушено с корда, пубисът му е обръснат, нежните косъмчета са пръснати наоколо. На мястото на обръснатото е поставена уханна сладка. Скоро случаят е свързан с друг отпреди месец и инспектор Саласар вече преследва сериен убиец. В местната преса плъзват съобщения за митологичното същество Басахауна – господарят на гората. Екипът на Саласар се налага да поеме по стъпките на съществото, за да установи докъде се простира митът и докъде реалните доказателства. А убийствата не престават – открита е поредната жертва, веднага свързана със първия заподозрян.
Наред с всичко друго, Редондо ни запознава с отношенията в семейството на Амая и колегите ѝ. Нишката става все по тънка и невидима, а героите са все по-оголени откъм тайни. Дълбочината, в която навлиза авторката, от една страна е леко разсейваща и трудно обяснима на фона на разследването, а от друга – поставя важни въпроси, свързани с характерите на участниците. Обяснявам си отклоненията с мястото на действие – малко градче, в което почти всички се познават и са имали близки отношения в някой момент помежду си.
Силен роман по мое мнение. Чел съм и по-добри, но понеже е част от трилогия, ще преценявам след като прочета останалите книги.
Оценка от мен: 3.8 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар