Един овакантен пост и всичките човешки страсти
Малко късно се заех с „Вакантен пост“ („Колибри“, 2012), но това в никакъв случай не е признак, че съм се опитал да избягам от авторката, която си напълни джобовете съвсем честно и с къртовски труд покрай Хари Потър. Книги за четене има много и сам човек няма как да прочете всичко, което иска. Но има една вътрешна настройка, по която всеки се води, а именно – оценките и препоръките на приятелите. Дойде и вестта за филмирането на книгата – три години след публикуването ѝ, можем да видим лицата на героите на екрана. Успях да изгледам и трите части на мини сериала, докато четях в същия момент книгата, и открих нещо, в което едва ли някой се съмнява – че спецификата на книгата не позволява да се пренесе добре на екрана. Липсва дълбочината на персонажите, личните страсти и борби в главите им и не на последно място – психологическият им профил. Роулинг е навлязла толкова надълбоко в душевността на героите си, че никой режисьор не може да изнамери достатъчно доказателства в лицата и действията на актьорите. Всъщност Роулинг едва ли е предполагала, че три години след излизането на романа, някой ще продължава да се чуди филм или сериал да направи по него. Е, честта се падна на най-награждаваният филмов канал в света, но това едва ли има особено значение, когато книгата просто не става за филмиране (или поне по начина, по който се прави обикновено).
Роулинг е избрала за място на действието едно почти забутано провинциално английско градче. Пагфърд е красив и спокоен, поне що се отнася до разумните и читави отвсякъде местни жители. Историята на градчето обаче винаги е била свързвана с едно съседно – по-голямо и властимащо (по всички законови нормативни актове) – градче Ярвил, откъдето започват да идват проблемите. В Ярвил решават, че ще е добре да се поразширят и започват строителство току до границите на Пагфърд. След последвалите неразбории и куп грешни решения, част от постройките се обособяват като гето и в спокойното градче навлиза нова порода хора. Роулинг разказва за всичко с пределно спокойствие, страница след страница с история и описания. Постепенно героите оживяват – всеки със своите кривици и надежди за по-добро съществуване. И точно тогава общинският съветник Бари Феърбрадър умира. Новината плъзва като вирус и поваля така идиличното спокойствие. Богати и бедни започват да си спомнят всичко, свързвало ги с Бари – добро или лошо. Войната назрява и Пагфърд се превръща врящ котел, в който всеки си мисли, че държи правилните карти.
Героите са много и все различни по своята душевност и стремежи. Както и да ги описвам, няма да стигна онова ниво на дълбочината, до което стига самата Роулинг. Всички си представят идилични картини в английската провинция, и Пагфърд сякаш изниква от друга реалност. Но едва ли някой ще се сърди за това кощунство от страна на авторката. Вие вижте само езика и изразните ѝ средства – това вече е истинската стрела в сърцето на Британия! А сега познайте защо Роулинг продължава да шества триумфално и с книгите си за възрастни. Защото има безпощадно добър език – с няколко думи може да повлияе на читателя и да го накара да продължава да чете с нестихващ интерес. Аз лесно се поддадох на това влияние и смело ще продължа с Корморан Страйк.
С това сравнително кратко и не много разяснително ревю сигурно няма да предизвикам нов свръх интерес към романа (тъй или иначе вече са изказани хиляди мнения), но се радвам, че споделих мнение за него. Във „Вакантен пост“ Роулинг е безпощадна, но едва ли има много други начини човек да разтвори завесата на междуличностните отношения. Самата книга си е просто книга, но все пак нека се замислим за проблемите в собствената ни кошара.
Оценка от мен: 4.6 / 5
Други ревюта:
При Ради Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар