неделя, 25 октомври 2015 г.

„ДНЕВНИЯТ ЖИВОТ НА НОЩНИТЕ ПЕПЕРУДИ“ НА ДЕНИЦА ДИЛОВА

   Из дебрите на човешката ценностна система
   
   „Дневният живот на нощните пеперуди“ („Сиела“, 2015) изникна съвсем неочаквано от конкурс за нов български роман, въпреки че самата книга прилича по-скоро на експеримент в жанра роман или сборник с истории, които напомнят на тясно свързани разкази, подредени хронологично. Човек би си помислил, че тук нещо не е наред, но по сериозното вглеждане, а и самото прочитане на този текст, могат да наведат на мисълта, че тази книга си е точно на мястото в този конкурс. Различността ѝ, естествено, може да накара всеки да изпита или респект за смелостта на Дилова да се опълчи на стандарта, или разочарование, защото всъщност текстът вътре не е напълно фокусиран към определен сюжет, а е изграден въз основа на впечатления от „българската действителност“, разпръснати из цялата книга. Ако аз бях на мястото на оценителите в конкурса, това произведение веднага би се запечатало в съзнанието ми достатъчно силно, че да го придвижа до финалната права – нещо като: „прави толкова силно впечатление с различността си, че самото то е една цяла категория“. Но да оставим конкурса.

   Всъщност произведението на Дилова е леко като перце, т.е. не тежи с някакви фундаментални истини, описани във философски мащаб, а се опира на разбиранията на българина за живота и как всъщност стоят нещата през 21 век на местна почва. Иронията е просто навсякъде, а репортажния стил на писане внася доста свежест в наглед пълната с клишета книга. Но така или иначе всички си знаем какво представляваме като народ, за какво се борим – и това ни е напълно достатъчно, т.е. не е необходимо повече да разискваме този въпрос. Но поднесено почти лековато, с някаква естествена делничност, „Дневният живот на нощните пеперуди“ приканя да обърнем внимание на личните си страсти, прикрити зад фалшивите ни образи за пред обществото. Всеки си има слабости и никак не се гордее с тях, затова и е написана тази книга – да ни се подиграе, да наруши идилията ни в общество, в което общата промяна е проблем от личен характер. Чест прави на Дилова, че е рискувала да поднесе своето ястие на езика на „простолюдието“, ако мога така да се изразя. С това не може да спечели абсолютно нищо, камо ли да стане причина за инициирането на някаква колосална реорганизация сред човешките несъвършенства – примерно разместването на личните приоритети. Но пък книгата я има тъй или иначе, затова можем да се посмеем на Нина Бранкович и нейните пословични дръзновения да стане нов човек насред прецаканото общество, което я заобикаля. Но как се прави рестарт? Ами пращаме на Нина едни гадни обирджии, които да я ступат хубаво на поредното ѝ работно място, за да ѝ дойде акъла. Сещате се, че обикновено колосалните личностни проблеми започват да се решават след досег със смъртта – започва едно преосмисляне на приоритетите и... ето ти нов човек.

   Сюжетът тук е един невидим спътник – по-скоро призрак, – който придружава читателя, докато тече действието в книгата. Няма много от него и е по-добре да хвърлите око на задната корица, където точно три изречения обясняват всичко напълно изчерпателно. Но за Дилова това не е проблем, защото тя просто пише по този начин – комедийно-иронично, без да се съобразява с жанровите ограничения, напълно адекватно за посоката, в която се е прицелила. 

   Накратко: Нина Бранкович се „труди“ като главен редактор в провинциален вестник под закрилническото крило на шефа си, оценил по достойнство младостта, красотата и не на последно място – умът ѝ. Но за Нина работата принципно означава насилие, което се търпи от всички хора, независимо от моментното облагодетелстване, което носи. Скоро отегчението я обзема напълно и тя решава да промени нещата, като започне работа в един от другите бизнеси на шефа си – в автомивка. Причината е да не го ядоса, ако напусне доходоносната си професия – все пак отново ще работи за него, макар и на друго място. Следва ново предизвикателство в магазин за бельо, докато един ден не идват обирджиите, за които споменах по-горе. И като че истинската промяна най-сетне може да настъпи.

   „Дневният живот на нощните пеперуди“ е забавна и остроумна, поднесена като богат обяд в ресторант от средна категория. Но това не е обидно заключение от моя страна, защото книгата наистина е предназначена на много широка аудитория, и да се търси в нея някаква свръх изключителност би било просто дирене на нещо несъществуващо. Ако се захване сериозно, човек би извадил от нея десетки откъси, които правят впечатление с интелигентната си постройка и внушение. Вече прекалих със споменаването на иронията, но тя все пак е една от главните атракции. Деница Дилова е успяла да покаже майсторство и това си личи. Четете и се забавлявайте – това е целта на книгата! Аз няма как да и сложа много висока оценка, защото се впечатлявам от съвсем други неща, но пък и не смятам прочитането ѝ за изгубено време. Позабавлявах се и това е.

Оценка от мен: 3.6 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар