неделя, 18 октомври 2015 г.

„ЛЮБОВНИЦАТА НА ФРОЙД“ НА КАРЪН МАК И ДЖЕНИФЪР КАУФМАН

   Фройд между любовта и терапията
   
   Заглавието на тази книга е доста интригуващо и за мен изобщо не беше проблем да посегна към нея. От една страна си е риск, защото Фройд е невероятно известен и е част от историята, а „намесата“ в личния му живот чрез тази художествена интерпретация, сътворена от солидна доза документи и солидна доза предположения, е повод един читател да бъде доста предпазлив и да не се оставя да бъде преметнат лесно. На задната корица черно на бяло е изписано следното: „провокативна и заличена от архивите история“, което ми даде онова спокойствие и сигурност, нужно за претенциозен читател като мен. Така че сестрата и балдъзата Мина Бернейс може и да е истинска, но дали я е имало любовта ѝ с Фройд, можем само да гадаем. Ако пък имате доверие на Карл Густав Юнг, сте истински щастливци, защото именно той е пуснал слуха, който повече от сто години по-късно е намерен за правдив заради публикацията на книгата за записване на гости на един швейцарски хотел. Все пак „Любовницата на Фройд“ („Колибри“, 2015, с превод на Надя Баева) не е написана през пръсти и доставя немалка доза от научните постижения на този стожер на психоанализата, докато самият той се опитва да бъде що годе нормален съпруг, креативен любовник и баща на шест щури хлапета.

   Виена. След поредния неуспех да се задържи на работното си място, Мина Бернейс ненадейно се озовава пред дома на сестра си, която има за съпруг все още недооценения, но доста настоятелен в изследванията си и импулсивен Зигмунд Фройд, който не престава да работи под угрозата да бъде отхвърлен завинаги от учените в областта на психотерапията. Моментът се оказва подходящ и Мина влиза в живота на Фройд, с когото са си разменяли до този момент само писма. Като много ерудирана и отворена жена, тя познава доста добре работата и идеите на невролога (главно от писмата) и си позволява да се усъмни в идеята, че всички проблеми на пациентите му се дължат само и единствено на дълбокото потискане на преживявания от сексуално естество, разстройващи впоследствие здравето и ума им. Сега, когато е близо до него, Мина разбира, че Фройд е доста резервиран към сестра ѝ и е прекратил изцяло интимните си отношения с нея. Последното от шестте им деца явно ще се окаже последно завинаги. Това обаче отключва интереса му към нейната особа и той показва, че не е безразличен. Накратко това стои в основата на историята, разказана от Карън Мак и Дженифър Кауфман.

   Тези, които познават достатъчно добре трудовете на Фройд, едва ли ще научат нещо ново, освен за някои интимни моменти от живота му, които са доукрасени според представата на Мак и Кауфман. Всъщност много любов няма в първата половина на романа. Отделено е доста място за шестте хлапета на Марта и Зигмунд, и то с интересни подробности. Страшно се забавлявах на епизодите с фъфлещото момиченце и бесните игри на момчетата. Всичко около работата на Фройд, идеите му и оформящата се психоаналитична наука са предадени по време на няколко доста информативни диалога между влюбените. Книгата е бързо четима и ненатрапваща се, просто разказ за една забежка, който няма индикации да послужи по някакъв друг начин, освен като интересен поглед към особата на Фройд и семейството му. Не тръгвайте с големи очаквания, но и не е е необходимо да сте полкова придирчиви към двете американки, които се усмихват съвсем по американски от снимката на задната корица.

   Все пак имаше и от какво да съм доволен, тъй че за мен тази книга си беше разтоварващо четиво. Това е нормално, защото не съм психотерапевт, но пък се интересувам от литературните любовници.

Оценка от мен: 3.5 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар