Историята на един нерешителен Харолд Фрай
Самото заглавие на книгата подсказва, че отново става въпрос за някой от онези пътешественици, които тръгват от къщи на дълго пътуване, за да променят живота си. Това за мен не е проблем, защото наистина взех да ги харесвам. Но „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ („AMG Publishing“, 2014) не е просто забавна история, в която героят предизвиква здравословен смях у читателя. Рейчъл Джойс е поела в друга посока. Историята по-скоро е драматична и наситена с емоции, каквито човек очаква от книгите тип „пътуване на мисълта“ – Харолд Фрай може и да пътува физически, но тук се набляга именно на изводите, които човек би направил ако разходката, на която е тръгнал, е дълга и монотонна. Този тип книги карат читателя да се взре в собственото си минало и да търси отговори на въпросите, за които преди това не е намирал време.
Няма как да не отбележа редицата книги с подобно развитие в сюжета, но освен това и хумористични: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“, „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ и все още очакваната „Дребната старица, която наруши всички правила“ на Катарина Ингелман-Сундберг. Всички те са доста приятни и забавни за четене, дори способни да разпускат и повдигат настроението. С Харолд Фрай обаче нещата не стоят точно така – няма много хумор, а по-скоро нещо като меланхолия. Самият Харолд първоначално е статичен и плах и решението му да тръгне от къщи не е взето защото не му се стои на едно място, а защото се е проявила причина, която няма как да пренебрегне.
Фрай е наскоро пенсионирал се скромен човечец, с труден брак и син, на когото така и не успява да даде достатъчно, че да се почувства значим в живота му. Може да се каже, че дотук животът на Фрай е изпълнен с посредственост и апатия, която е и причина съпругата му да се дистанцира от него. Изведнъж дните на нещастието му свършват, когато получава изненадващо писмо от бивша колежка, с която преди двайсет години са споделяли приятелство. В главата на Фрай нахлуват спомени за времето, когато с Куини Хенеси са надлъгвали самотата си. Сега Куини е болна от рак и очаква смъртта. С писмото си към Фрай тя казва последно сбогом – на него и на света. Какво може да направи той, за да помогне на Куини? Първоначалната му мисъл е да драсне няколко реда, с които да изкупи вината си, че не я е потърсил цели двайсет години. „Скъпа Куини, благодаря ти за писмото. Много съжалявам. С най-добри пожелания: Харолд (Фрай).“ Залепва плика и тръгва към пощата. Харолд върви, но нещо не е както трябва. Нещо стихийно и натрапващо се не му дава мира. Едно писмо изобщо не е достатъчно, за да изпрати Куини към вечността. Крачките му се множат, а той не спира – нито до първата пощенска кутия, нито и до която и да е следваща. Харолд трябва да е смел, поне веднъж в живота си да прояви смелост и да направи нещо значимо, да спаси Куини, извървявайки повече от хиляда километра. Ако върви достатъчно, ще я спаси.
„Невероятното странстване на Харолд Фрай“ е книга, която пренася назад към спомените, към моментите, в които невзетите или грешно взетите решения могат да бъдат преосмислени и превърнати в приоритети. Всяка среща по пътя е нов повод за размисъл, нова брънка от гигантския пъзел, който трябва да бъде подреден, за да се усети доволството и значимостта от самия живот. Вярвам, че тази книга носи много голям положителен знак, отговаря на въпроси и е достатъчно смислена, за да се препрочете поне още един път.
Накрая ще направя едно уточнение. Вероятно тази книга ще се възприеме по много различни начини, някои от които ще носят малко или много разочарование. Ясно е, че уморените от лековати драми читатели веднага ще се почувстват излъгани, въпреки че точно в тази книга лековатото носи със себе си доста стойност за чувствителните такива. Книги на такава тематика се пишат и ще се пишат, защото имат свойството да произвеждат надежда в огромни количества. Аз лично съм доволен.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар