Просто измама или честна измама
Туве Янсон е интересна не само с детските си книжки за муминтролите. Показателно е, че в един момент финландската авторка „зарязва“ цял един свят, заедно с героите му, за да поеме в съвсем различна посока. „Честна измама“ („Жанет 45“, 2015) е едно от произведенията ѝ за възрастни, което си заслужава да се прочете. Като се отчете и прекрасния превод на Антоанета Приматарова, удоволствието от четенето е пълно. Струва ми се, че тази книга държи читателят ѝ да си направи съответните изводи – за отношенията между хората, целите в живота и изобщо всичко, което има връзка с чувството да си човек. Този роман звучи доста съвременно на фона на кривиците, с които човечеството се бори, но в нито един момент не желае да вземе така важното окончателно решение да ги елиминира напълно. Самата Туве Янсон не се е впуснала да разобличава този или онзи герой, нито да определя някой като добър или лош. Всичко е относително и си има множество страни, от които може да се разгледа. Но както се случва винаги, истината се оказва на най-затънтеното място в човешкото съзнание и няма особено желание да се измъкне оттам. Честната измама може да е само един компромис, с който да се оправдае всяка конфликтна ситуация – нещо като буферна зона за спасяване на положението. Много бързо ще забележите, че „Честна измама“ си е съвсем честна книга и няма намерение да манипулира. Просто си направете изводите.
Ето я и Катри Клинг – млада жена със собствено мнение за всичко и достатъчно причини да си е самодостатъчна. Катри смята за важни неща в живота си сметките, брат си и кучето. Чрез сметките дава своя принос към обществото. Те ѝ помагат да се впише достатъчно добре сред съседите си, но са и причина да се създава задоволство, чрез което да потуши всеки опит за каквито и да е други отношения. А Катри си е сметкаджийка и си върви по строго очертана линия, приличаща на магистрала към щастието. Брат ѝ е попил достатъчно от идеалите ѝ, за да остане и той от отсамната страна на барикадата – работлив и мълчалив, той се явява момче за всичко за съгражданите си и крие умело личните си въжделения. Кучето си е просто куче, овчарско куче. Ако човек се напрегне, може и да му намери място, достойно за един от мълчаливите герои.
За повечето хора животът е радост и тъга, и трудно издействано спокойствие между честите конфликтни ситуации, в които изпадат. Бакалинът май е мошеник, някои съседи и приятели – също. Зоркият поглед на Катри вижда всичко. Някъде в края на веригата стои възрастната художничка Анна Емелин, която държи на спокойствието си и от време на време подава глава навън, за да прецени обстановката. Анна е абсолютно задоволена във всичко и има спокойствието да вгражда съвършенство в илюстрациите си към детските книжки. Поради някаква си нейна причина в рисунките ѝ винаги се намира място за зайци, зайци, нашарени с цветя.
Сметкаджийката Катри вижда възможност да се вмъкне в живота на Анна Емелин и стриктно следва начертания план. Аз ще ти помогна, Емелин, както се казва. И точно тук книгата се изпълва със смисъл. Ако сте се вгледали по-добре в корицата, Ви е направило впечатление внушението на илюстрацията, нали?
Накрая е хубаво да спомена, че доста често се усмихвах на ситуациите, в които изпадаха героите. Не, не съм гледал подигравателно на конфликтите в романа, нито съм гледал отвисоко като прекалено възвисен читател. Чувството ми беше, че съм открил добър подход за анализ на човешките взаимоотношения. Но виновната е Туве Янсон и нейната „Честна измама“.
Оценка от мен: 4.3 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар