неделя, 5 юли 2015 г.

„ЧУДОТО В ПОСКОКОВА ДРАГА“ НА АНТЕ ТОМИЧ

   Балкански колорит на границата с абсурда
   
   Ако не сте чели Анте Томич, едва ли може да си представите колко колко колорит и забавни моменти могат да се поберат в една книга от 224 страници. „Чудото на Поскокова Драга“ („Колибри“, 2015) наистина е едно малко чудо, наситено с балканска самоувереност и магнетични герои, побрало целият дух на околните територии. Направо не ми се мисли какво е сътворил Томич в другите си книги. Тази книга си е абсолютен релакс, особено за онези, които почти се срамуват от балканския си произход, гледайки какво се случва по улиците и цъкайки постоянно покрай простотиите, които ни заобикалят. Бай Ганьо няма опасност скоро да стане европеец, въпреки че продължава да обикаля из Европата с големи крачки и балканска закалка. Не може току така да се изостави тази дълбоко вкоренена самобитност, която ни отличава от западняците. Ако сте чели „Анархия на три морета“ на Йордан Свеженов, просто не бива да изпускате и тази книга.

   Анте Томич ни отвежда нагоре по чукарите, в едно почти замряло хърватско село – Поскокова Драга, което в превод може да значи Пепелянкино усое или Змийска долина (прев. Русанка Ляпова). В единствената населена къща живеят стария Йозо Поскок и синовете му, лапат качамак с кетчуп или с каквото друго е решил да го смеси Йозо, и мързелуват както само на един Поскок му се отдава. Малко хора са наясно със съществуването на селцето, а тези, които знаят хич не искат да си имат нещо общо с него, особено пенсионирания инкасатор, който преди 30 години се е опитал да вземе пари от Поскоци за изразходено електричество. Неговите по-млади наследници от електрическата компания случайно засичат пропуска и се втурват към Поскокова Драга, за да оправят сметките. Но можеш ли да се опиташ да изкрънкаш нещо от Поскоци, без да те контузят лошо? Особено ако на една ръка разстояние има арсенал, който може да се мери с този на някой кокаинов картел. Инкасаторите са пленени и историята се задвижва на пълни обороти.

   Нещата със сигурност биха могли да си останат все толкова безинтересни, ако страхуващите се от всичко женско синове на Йозо, не се замислят да се обзаведат със съпруги. Крешимир се оказва най-смел и тръгва към града да си „улови“ жена. Преди петнайсет години една негова забежка остава неконсумирана и Крешо решава отново да я издири. На Ловорка обаче тези петнайсет години чакане са ѝ се сторили достатъчни и тя се кани да се бракосъчетае с местния полицейски началник, нищо че не ѝ се нрави толкова. Денят на сватбата настъпва и Крешимир трябва да действа. Който се е опънал на Поскок, не е видял бял ден след това. Следват толкова забавни сцени, че направо завиждам на тези, които тепърва ще четат книгата.

   Макар и доста на запад, Хърватия си е балканска държава и порядките са си почти като у нас, тъй че никак не е чудно, че Томич се радва на такава популярност. Пародията е пълна и на човек му става едно мило и драго, докато чете този балкански уестърн. Хич не се чудете, а се захващайте с „Чудото на Поскокова Драга“, защото я препоръчвам горещо за отмора и добро настроение. Пък и лятото е точно за такива книги.

Оценка от мен: 4.7 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар