неделя, 22 март 2015 г.

„ЕТА, ОТО, РЪСЕЛ И ДЖЕЙМС“ НА ЕМА ХУПЪР

Спомените, Ета, Ото, Ръсел и Джеймс


   Понякога спираш на място и напрежението се стопява; спокойното съществуване те хваща за ръка и те води на някое закътано място, за да се отпуснеш, а понякога и да потънеш в спомени. Тази книга прави нещо невероятно - кани ни на пътешествие ръка за ръка със спомените, а героите са просто фигурантите, които ги създават. Времето тук няма значение.

   Ета е възрастна дама, несъзнателно изгубила последните си години, защото забравя. Тя тръгва към океана (и океана на спомените). Носи бележка, на която пише коя е, за да си спомни когато забрави. Ото остава сам, но преборва самотата си със спомени за Ета, пише ѝ писма, които не може да пристигнат и твори фигури от изрезки. Сякаш той тепърва започва да живее - от спомените и очакването. Ръсел търси елените си и обича Ета от спомените. Джеймс е спътник, нещо като заместител на изгубените спомени. Той акумулира настоящето и го съхранява в съзнанието на Ета. Тя го е подслонила в главата си, за да прави „отпечатъци“ на случващото се в момента. И да съхрани спомените. Физическата му проекция е койот. А Ета все върви ли върви към океана... Толкова е силно желанието ѝ, че не може да остане незабелязано. Вече всички познават Ета, защото стремежите ѝ се ненакърними - тя върви към океана и знае, че ще стигне. Всяка нова среща я изпълва с надежда, дава надежда и на непознатите.

   Част от миналото, част от настоящето. Част от миналото, част от настоящето. Войната, детството, чувствата, приятелството и цял низ от спомени, навяващи само положителни чувства. А тази книга е толкова спокойна, толкова мелодична, че думите се превръщат в струни, които създават приятна музика, музика за душата и музика за спомените.

   Разделих се с Ета, Ото, Ръсел и Джеймс на последната страница, но остана неясното чувство за загуба. Сякаш все още се лутах из спомените, но не моите, а тези на героите, направили от книгата машина на времето. Не посмях да пиша веднага - магията остана магия с месеци, хвърлила було върху сюжет, герои и смисъл. Каква е тази книга и защо е такава, се питах. Тук верен помощник ми беше интуицията. Интуицията събира накуп всички знания и ги впряга в един хомот, без нужда да бъдат подреждани и подбирани според някакъв критерий.

   Прочетох няколко мнения и идеи за разгадаването на „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ („Милениум“, 2014) на Ема Хупър. Наистина се получава нещо интересно и вълнуващо. Вижте по-долу.

Оценка от мен: 3.8 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар