вторник, 14 юли 2015 г.

„СТРАННОПРИЕМНИЦАТА“ НА ЯВОР ЦАНЕВ

   Краткият път към страха
   
   Втората среща с разказите на Явор Цанев мина добре и съм страшно развълнуван. В „Странноприемницата“ („Гаяна“, 2013) са събрани по-ранни разкази, които са любопитни с това, че показват как се е оформила писателската мисъл на автора. Сигурно някои от тях са претърпели лека козметична редакция, но като цяло се усеща онази изначална среща с непознатото и търсенето на пролуки към човешкото подсъзнание. Палитрата е богата и пълна с чудесни примери как непознатото обсебва човешкото и по какъв начин ужасът разстройва психиката, довеждайки до любопитни трансформации. За разлика от сборника „Вино за мъртвите“, тук изпъкват и няколко разказа, които са по-скоро допълващи и явно са включени поради някаква сантиментална причина (такова ми е усещането).  Няма да ги обявявам тук, за да не ги пропускат с лека ръка следващите читатели на сборника.

   Не съм от читателите, които правят разбор на всяко изречение или словосъчетание, затова ще се насоча към общото усещане, което предизвикват тези разкази. Стилово Явор Цанев е доста разпознаваем и дори в ранните му разкази се усеща нетърпимостта му към развлечеността на действието и доукрасяването на сцените. Героите му не държат да разкажат в подробности целия си живот, нито задържат вниманието си към баналността на физическия свят. Разказът може да е дълъг само три-четири странички, но и те са достатъчни, за да се получи пълнокръвна картина. В ревюто за сборника „Вино за мъртвите“ определих разказите като „откъслеци от реалността“. В „Странноприемницата“ се вижда същото, което си е голям плюс, защото се оказва, че не е случайност – ранни или не, разказите придобиват тежест, която извлича достатъчно енергия от текста, за да заблестят като шлифовани диаманти.

   Явор Цанев е изследовател на „тъмната страна“ на човешкото възприятие. Ако се интересувате от непознатите състояния на съзнанието и търсите пролука, която води из неизследвани страни на човешката психика, Явор е вашият човек. Не говоря само за страх – той е неделима част от нормалното човешко състояние и служи за разтвор на емоциите, които бушуват в нас.

   Мога да отлича няколко разказа, които като че изпъкват над останалите. Разбира се, подборката е на лични основания и кореспондира с вътрешните ми усещания. „Ясновидката и Спящата красавица“ протяга ръка към особената действителност на сънищата. От „Сърцето“ разбираме, че то тупти не само заради любов. В „Червено слънце“ отпиваме от яростта, която може би не е само наша човешка слабост. Чрез „Избраникът“ ще прокопаем тунел към Ада на собствената си съдба. Във „Войните на изкуството“ битка на арената ще определи кой е достойният да публикува книгата си (ах, тази писателска конкуренция!). В „Спомен от детството“ не ще намерим покой в двуизмерния свят. „Когато боговете поискат...“ ще ни влее малко разум. „Ловецът на бисери“ ще отдаде своя живот на страстта си. В „Снежинки в мрака“ космическото пространство ще е най-подходящото място за годеж. В „През други очи“ два свята ще се слеят.

    Остава ми само да пожелая на Явор Цанев още много ползотворни години в писането на разкази. Удоволствието да четеш подобен автор е близо до вълшебство. Аз се подготвям за “Слънчогледите“, а вие помнете, че в океана на въображението дъно няма.

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар