вторник, 24 февруари 2015 г.

„СТОГОДИШНИЯТ СТАРЕЦ, КОЙТО СКОЧИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ИЗЧЕЗНА“ НА ЮНАС ЮНАСОН

Човекът, който броди през историята... и я създава


   Рядко се появяват книги, които да повличат толкова много мисли след себе си. Тази книга ми държа влага доста време след като я прочетох, и съм абсолютно сигурен, че би впечатлила всеки.  Не е само хуморът, нито пък удивителните приключения на Алан Карлсон, побягнал сам на сто години от старческия дом. Героят на тази удивителна книга, простичко и без кой знае какви усилия, е създал самата история. Не вярвате ли? Ето това си е един истински повод да се прочете „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.

   Алан Карлсон изобщо не смята, че празнуването на стотния му рожден ден в старческия дом в Малмшьопинг е достатъчно интригуващо за него. Без излишно разтакаване, той прескача през рамката на прозореца и тръгва в неизвестна посока. Докато чака на гарата, се сдобива с куфар, собственост на престъпна банда. Без да знае в какво се забърква, Алан се качва на влака и потегля към поредното си приключение. Скоро осъзнава, че се е запознал с някои приятели и още толкова неприятели - престъпна банда, шефът на която изобщо не е доволен от изчезването на куфара.

   Докато Алан Карлсон „вилнее“ на воля, инспектор Йоран Аронсон и прокурор Кони Ранелид го обявяват за престъпник и се впускат в издирването му. Наоколо се разнася информация, която двамата тълкуват по свое усмотрение, с което се набиват в очите на местните журналисти. Шеметните неразбории след това са разказани с чувство за хумор, способно да излезе изпод перото само на Юнас Юнасон.

   Героят Алан Карлсон съвсем не случайно е взел решението за бягството си. Неговата любов към водката и спомените, с които живее, са главните виновници за приключенския му дух. Паралелната линия в романа ни запознава с един направо невероятен живот. Алан се забърква в почти всички важни събития през отминалия 20-и век, не без помощта на случайността. Умението му да борави с експлозиви се превръща в ключ към сърцето на много от историческите личности, живели през миналия век. Докато успешно взривява мостове, Алан спасява живота на генерал Франко. Скоро изнамира начин да помогне за създаването на атомната бомба, докато поднася кафе на Опенхаймер и компания в Лос Аламос, с което става пръв приятел на Хари Труман. Труман пък изобщо не предполага, че много скоро Алан ще достави знанията си на враговете му, начело със Сталин и маршал Берия. Никак не е чудно, че скоросрелно след това се озовава в ГУЛАГ. Не са пропуснати и Ким Ир Сен, Ким Чен Ир, Мао Дзъдун, дьо Гол, Линдън Джонсън и Ричард Никсън. Най-любопитното от всичко е пълната незаинтересованост на Алан към всякаква политика.

   В тази книга Юнас Юнасон наистина е магичен. Още в началото ми идеше да си купя водка и да си пусна някоя шведска група. (Чудната „Човек на име Уве“ хич не избледнява.) Има го сравнението с „Форест Гъмп“, но тук нещата опират по-скоро до абсурдността на политическите страсти, които обикновено не са с положителни последици. (Тук искам да спомена една книга на Юнг - „Скритият Аз“, която преглеждам с нескрито любопитство. Появата на диктатори съвсем не е случайна, колкото и да се опитваме да ги определяме като „сами в лудостта си“.)

  Какво ли остава за следващата книга на Юнасон, която скоро ще се появи на българския пазар - „Неграмотното момиче, което можеше да смята“. И за капак ще има още старчески неволи с книгата на Катерина Ингелман-Сундберг - „Дребната старица, която наруши всички правила“. Аз си ги чакам с вълнението на почитател на скандинавската литература.

Оценка от мен: 4.5 / 5

   Никак не е чудно, че един куп блогове са избрали да пишат за тази чудна книга:

Няма коментари:

Публикуване на коментар