четвъртък, 30 юли 2015 г.

„НАСЛЕДСТВОТО НА ОРХАН“ НА АЛИН ОХАНЕСЯН

   Война, геноцид и едно наследство, което среща миналото с бъдещето
   
   Далеч съм от мисълта да оправдавам каквото и да е насилие, камо ли свързано с имперски амбиции. Всички знаят за един от най-трагичните моменти в историята на Армения, тема и на настоящата книга. Тя е достатъчно адекватна, за да послужи като един вид учебник по история и да напомня, че няма оправдана смърт. Всъщност допреди да прочета „Наследството на Орхан“ („Бард“, 2015, с превод на Ивайла Божанова) нямах някаква особена представа за конфликтите вътре в самата Османска империя, освен сведенията, свързани с България и българите. Войните винаги са били и ще бъдат деструктивни по своя смисъл и да се твърди, че обявяването им е някакъв вид справедливост за която и да е държава, е неоснователно и илюзорно. Прави са единствено тези, които защитават живота си. В този смисъл империите са синоним на религиозен и политически вандализъм, незачитане на свободата и отказ да се признае съществуването на различността, която е в основата на природните закони. Затова днес няма такива и се надявам да няма и в бъдеще.

   „Наследството на Орхан“ е свободна книга – като литературен език и внушение. „Свободна книга“ наричам тази, която не е затворена в клетката на историята и не държи да остане гордост само за един народ. За да се убедите в това, е необходимо да прочетете първите няколко страници.

   1990 година. Алин Оханесян ни запознава с Орхан – саможив и притегателен като визия човек, който се завръща в родното си място, за да научи повече за мистериозната смърт на деветдесет и три годишния си дядо, явно удавил се в казан с багрило за килими. Всички роднини са събрани в старата внушителна къща, станала свидетел на не един важен момент в историята. Бързо и сякаш неусетно, Алин обръща всички карти и само в рамките на няколко странички става ясно кой за какво се бори. В провинциална Турция домът е на особена почит и се знае предварително кой е наследникът. Законите са ясно изписани и завещанията са само формалност. Адвокатът прочита всичко дума по дума и присъстващите онемяват. Най-напрегнат е бащата на Орхан, защото неговото име не е споменато, а къщата, в която са отраснали бащи, деца и внуци, е приписана на непозната жена. Внукът също получава голям дял, за сметка на баща си. Мистерията е голяма и се крие в далечните години на Първата световна война, по времето на арменския геноцид в Османската империя, малко преди да прекрати съществуването си и да се роди Турция. Орхан се наема да посети мистериозната жена, живееща в дом за арменци, свидетели на изтреблението на своя народ. Целта е Орхан да изпроси подписа ѝ, за да си върне семейството му дома си. Обаче Седа Малконян не желае да си спомня за миналото. Има една дълга история, която не желае да потъне в забвение и двама души, които държат ключа към нея.

   Невероятно е как книга, написана простичко и без кой знае какви литературни похвати, може да бъде толкова трогателна и едновременно с това мъчителна. Може би тук играе и самата историческа препратка – към времето на мъка и ужаси, робство и изтребление. Но „Наследството на Орхан“ не е вид жалейка или мемориал на жертвите, тя е просто начин да се напомнят въпросите, на които не е даден категоричен отговор. Да, има любов между османец и арменка, има ги тъжните моменти със смъртта и насадените религиозни стереотипи, които пробуждат гняв в един съвременен човек. Достойна книга, която си заслужава поне едно четене.

Оценка от мен: 3.8 / 5

1 коментар:

  1. Благодаря за ревюто! Кръжа от известно време около тази книга и навярно има защо. Поздравления за хубавия блог и успех! Диана Басат

    ОтговорИзтриване