„ИЗКУСТВОТО НА ЛОВА“ (КНИГА 2 ОТ „ХРОНИКИТЕ НА ГРОБАРИТЕ“) НА АЛЪН КАМБЪЛ

   И дойде време за надлъгване

   

   Определено съм запленен от книгите на Камбъл. В „Море на призраците“ се потопих в доста ужасяващ свят, доста по-отвратителен от тези в някои от известните фентъзи саги. Втората книга обаче е доста по-спокойна и резонно влиза в графата „традиционни за жанра“. „Изкуството на лова“ („Бард“, 2015) си е продължение мечта, защото още в самото си начало започва с разплитането на казусите от първата книга. Всички герои вече са намерили причини да се намесят в борбите за интереси и действат според начертаните планове. Камбъл определено им е засилил мозъчната дейност в старанието си да спечели благоразположението на читателите. Фантастичният елемент отново е главната атракция, но вече солидно подплатен с „доказателства“.

   Последната война е на път да завърши с примирие. Хаурстафите са станали плячка на един мощен  ум в лицето на малката Янти, която открива все повече и повече възможности в крехкото си тяло. В ръцете на унмерите и харизматичния принц Паулус Марквета, тя намира своите защитници и една неочаквана любов. Сватбата е насрочена за ужас на бащата Томас Грейнджър. При Грейнджър също не е спокойно. Той се оказва в плен на магьоснически меч, който до този момент му е служил вярно. Признавам, че мечът, произвеждащ двойници, ме напълни с доста приятни емоции, за което Камбъл получава аплодисменти. Около него има още изненади, които няма да издавам. Идеята е страхотна и е поредното доказателство, че фентъзито още може да ражда страхотни идеи. Не е за пренебрегване и ентусиазмът на Етан Маскелин, който има ролята на нещо като Галилей и Коперник в едно и се занимава с разгадаването на древните унмерски изобретения, докато около него хвърчат лайна (с извинение). Въпреки че се води злобар и тотален егоист, ми стана любим герой. Приятно впечатление правят драконите, които са ловувани за храна и в същото време са достатъчно разумни, за да ми стане мъчно щом ги гръмнат.

   В тази книга се обръща и повече внимание на богоподобните ентропати, които – както стана ясно от първата книга – са впрегнали унмерите в невидим хомот. Те са най-големите тарикати и имат цели, за които никой не иска да говори. Всъщност какво става и защо става – зависи изцяло от тях. И тук няма да издам повече.

   Краят ме задоволи напълно, нищо че си промърморвах за някои ситуации и събития. За разлика от други читатели, аз съм доста назад с фентъзито и не мога да правя обширни сравнения с постигнатото в жанра в последните години, тъй че „Изкуството на лова“ ми се стори доста прилична книга и доста иновативна като идея. С чиста съвест ще ви препоръчам Камбъл.

Оценка от мен: 4.2 / 5

Още едно ревю:

При Ради Радев