Никола щурее и около него никога не е скучно
С малкия Никола се запознах преди доста години от една книжка с твърди корици. Не си спомням дали са излизали и други, но тя си остана единствената прочетена от мен за малкото момченце и неговите приключения. През 2011 година под логото на „Колибри“ започнаха да излизат една след друга всички истории. „Тупаниците на малкия Никола“ („Колибри“, 2015) е от по-късните издания, окомплектовани в книжка чак през 2004 г. и представлява компилация от кратки разкази, излизали в пресата между 1959 и 1965 г. Но и в тях малкият Никола си остава все същия пакостлив ученик, добил световна известност с щуротиите си. „Тупаниците на малкия Никола“ се явява тринайсетата поредна книжка с български превод.
Авторът Рьоне Госини е легенда във Франция. Той е създател на един емблематичен герой, прочул се навсякъде по света – Астерикс. Но да продължим с малкия Никола. Илюстрациите във всички книжки са дело на също толкова прочутия Жан-Жак Семпе. Двамата с Госини създават един малък свят, населен с любопитните образи на цяла тълпа съученици, сръдливи родители и строги учители. Приятелчетата на Никола са все така познатите Жофроа, Жоашен, Алсест, Рюфюс, Клотер, Анян, Йод (в старото българско издание е Йодес) и останалите палавници, привикнали да правят бели и да си създават всевъзможни забавления от съвсем незначителни неща. Самият Никола разказва от първо лице и това е едно от нещата, които ме заплениха в книжките още преди години. Той има свой личен речник, който украсява текста, както малко детски писатели са успявали.
През шейсетте години, когато са писани историите, няма компютри и мобилни телефони, няма я тази опасна настървеност в хлапетата, която стига почти до наглост. Тук Никола и приятелчетата му са си калпазани, но натурални, ако мога така да се изразя. Книгата съдържа петнайсет къси разказчета и проследяват някои от малките щуротии на героите. От гледната точка на Никола забавлението тече с пълна сила. Дали ще играят на пирати или ще се радват на първия сняг, дали ще строшат прозореца на директора или ще се дивят на нова писалка, малките момчета се забавляват истински и със сладкия си наивитет стават причина читателите да примират от удоволствие и да се смеят на купищата неразбории. През погледа на Никола всичко е малко или много щуро – той изразява всички свои емоции по онзи неповторим начин, който сме ползвали като деца и ние, веселяшки и абсурден за възрастните, но съвсем човешки и дори леко умилителен. Нали не си представяте, че едни малки хлапета могат да придобият отрано тази суховата сдържаност, която заробва неусетно възрастния човек? Дори новият хладилник с примигващата лампичка или току що пристигналото гигантско огледало, могат да послужат за поредните вълнуващи приключения.
В доста от разказите я има тази идилична семейна атмосфера, която докосва читателя я с ефирно перце, я с леко шамарче, но като цяло напомня на всичко онова, което младите семейства се сблъскват, докато отглеждат малките си деца. В училище ще има пакости и караници, придружени от шамарчета, за които едва ли някога ще разберат. Вкъщи ще е леко напрегнато, когато дори сериозните проблеми са част от забавлението на децата. Все пак родителите на малкия Никола са си едни средностатистически родители и до големи ексцесии никога не се стига. Съседите са също един от факторите, които докарват усмивки. Има един съсед, който е голям подигравчия и е страшен образ, но за него няма да издавам.
„Тупаниците на малкия Никола“ е предназначена за деца, но ще е интересна и за техните родители. Госини доста добре е представил света през детските очи и е препоръчително родителите да хвърлят едно око. Препоръчвам с цялото си сърце.
Оценка от мен 4.8 / 5
Няма коментари:
Публикуване на коментар