Отново всичко живо е трева
Колко е хубаво да се завърнеш в един прекрасен свят, особено ако е с мирис на хартия и още нещо - свят, сътворен от Саймък и пълен с чудесата на класическата фантастика. „Всичко живо е трева“ навърши 50 години, откакто украси за пръв път лавиците в книжарниците, откакто читателите за пръв път почувстваха магията на историята в нея. Аз също си спомних за трепетното разлистване на страниците, когато страстта ми към книгите ме караше да тичам до читалищната библиотека и да потърквам нетърпеливо кориците още преди на съм се прибрал. Често изкачвах хълмчето до парка около стадиона и се изгубвах във високите треви, сядах на любимия си камък и започвах да чета. Наоколо имаше лилави цветчета - теменужки. Там за пръв път прочетох книгата на Саймък.
„Всичко живо е трева“ не е обикновена книга - зад нея прозират човешките и не толкова човешки проблеми на хората, населяващи планета, все още изолирана от необятната Вселена. Саймък ни разказва за тази необятност без да сътворява сложни технически средства; той просто ни поднася човешките си притеснения за едно скрито и потайно бъдеще, което ние, хората, можем да спасим от гибел като използваме своя разум. Колко хубаво може да бъде всичко, само трябва да го пожелаем.
Саймък ни кани в Милвил - малко градче, което изневиделица бива връхлетяно от необичайни посетители. Изведнъж около града се появява странна преграда, която изолира жителите като в затвор и става причина Брадшо Картър да потърси причината за появата ѝ. Всички около него са на тръни и сътворяват всякакви конспиративни теории, за да приемат по-лесно случващото се. Постепенно става ясно, че братята по разум най-сетне са решили да направят първата крачка (поредна от много такива за тях) и да комуникират с хората. Хората пък едва ли някога са си представяли, че едни прости лилави цветя могат да развият разум. Брадшо с потрес научава за участието на баща си в цялата работа и че има още хора, поддали се на влиянието на съществата. Лилавите цветя вече са постигнали известен напредък, подтиквайки аутсайдерите на Милвил към сътрудничество, използвайки специфичния им разсъдък. Така изчезналият преди десет години Тъпър Тайлър става основен техен комуникатор. Скоро излизат от нелегалност и други „сътрудници“ на цветята, които подготвят почвата за нахлуването им в света на хората.
„Всичко живо е трева“ задава много важни въпроси: от една страна стои човешкият страх към неизвестното, от друга - липсата на причина да се приема нечовешкото като също толкова важно за развитието на един разум. Еволюцията достатъчно ясно ни е показала, че и не-хора могат да живеят и да се размножават на Земята. Саймък просто е доразвил идеята и я е поднесъл на достъпен език в книгата си, навлизайки в територия, която самите хора не смеят да прекрачат. Саймък пише:
„Едно време на Земята са живеели великани людоеди, но ние сме ги прогонили. Таласъмите, дяволите и вампирите и всичките им останали роднини също си отидоха от нашия живот: те можеха да живеят само по мъгливите брегове на невежеството, в страната на суеверието. Сега отново щяхме да познаем невежеството (но този път различно от предишното), а също и суеверието, защото суеверието се ражда от липсата на знание. Сега, когато новият свят ни намекна за своето съществуване, дори ако обитателите му решат да не ни се натрапват или ако ние намерим начин да ги спрем, вампирите, привиденията и таласъмите отново ще се върнат при нас. Вечер край камините ще се разказва преданието за чуждия свят и отчаяно, пряко сили ние ще се мъчим да надвием ужаса от непознатата безкрайна далечина и това ще породи ужас, много по-голям от всичко, което крият чуждите светове. И както в стари времена, отново ще започнем да се страхуваме от тъмнината зад светлия кръг на нашите огньове.“
Клифърд Саймък е един от мечтателите във фантастиката и със сигурност има своите последователи през 21 век. Той е един от метрономите на времето, с които ще градим бъдещето си. Два са стълбовете на човечеството - фантастите и учените. Едните възкресяват в ума ни светове от бъдещето, а другите чертаят схемите и разработват моделите на тези светове.
Някои книги няма да бъдат забравени. „Всичко живо е трева“ е една от тях.
Оценка от мен: 4.4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар