сряда, 18 март 2015 г.

„ГЕРОЙ ПО НЕВОЛЯ“ НА МАРИО ВАРГАС ЛЬОСА

Героите на Льоса се борят за достойнството си


   Има още много за наваксване при мен, ако говорим за автори от ранга на Льоса. „Герой по неволя“ („Колибри, 2015) е последният му публикуван роман и вторият, който чета. Нямам особени спомени от „Разговор в катедралата“, но имам такива за името на перуанския писател. Латиноамериканската литература не обича случайностите и дарява на света солидни имена от своята културна история. Латинска Америка винаги е била гореща точка - политическите борби и честите революции са формирали и борбени писатели, които чрез своите произведения надигат глас за свободата и достойнството на личността. Марио Варгас Льоса също води борба чрез книгите си. Героите му са сърцати и често мечтатели - средата, в която живеят, не оставя особен избор. Точно тази тема, разработвана в романите му, му донася и Нобелова награда за литература.

   Льоса явно много държи на персонажите си, защото и в тази книга се появяват Литума и Силва. Двамата притежават известен колорит, който обогатява допълнително историята и - до известна степен - успокоява в напрегнати ситуации. Това стои някак не на място, понеже и двамата са полицейски служители. Някак образите им не се припокриват с типичните полицаи. Всъщност историята разказва за борбени хора, които с много пролята пот достигат до тъй чаканото спокойствие, солидно подплатено с нужните парични средства. Но това се оказва и причина за настъпилите впоследствие проблеми.

   Фелисито Янаке ненадейно се сблъсква с алчността и корупцията, докато ръководи спокойно транспортната си фирма. Той започва да получава тайнствени бележки, върху които са изложени рекетьорските амбиции на неизвестна организация. Тя държи да го опази от проблеми, като в замяна Янаке трябвало да плаща известна сума пари. Чиста проба изнудване. Веднага в съзнанието му изникват думите на баща му: „Никога не се оставяй да те тъпчат, синко“. Янаке докладва за проблемите си в полицията, но симпатичните Литума и Силва не намират нищо подозрително и не се задействат. Дори старата му приятелка, „надарената“ с паранормални способности скромна женица, не получава нужната информация отгоре. Някъде отстрани стои красивата му любовница Мабел, която задоволява сексуалните му апетити и живее прекрасен живот на гърба на Янаке. Познанството им се гради на причини, заровени дълбоко в душата му още от деня на сватбата с настоящата му съпруга.

   Наблизо се случва нещо също толкова скандално. Исмаел Карера има подобна съдба, но проблемите му са далеч по явни. Двамата му синове са решили да съсипят последните години от живота му, настоявайки за наследството си. Възрастният собственик на застрахователна компания се принуждава да прояви изобретателност, като започва да планира сватба с икономката си - скромна и трудолюбива жена, добила смелост в ухажването след смъртта на съпругата. Свидетели на сватбата стават един скромен шофьор и високопоставен служител във фирмата, който готви пенсионирането си. Бъркотията настъпва, когато неблагодарните синчета се впускат като озверели да стъжнят живота на свидетелите.

   Описаното дотук съвсем не изяснява как всъщност стоят нещата (ако си мислите, че съм разказал всичко най-важно). „Герой по неволя“ е богат и съдържателен роман с тънка криминална нишка, следваща паралелно развитието на историята. „В началото почти се бях настроил за история като в „Сеньор Виво и Наркобарона“ на Луи де Берниер, но нещата просто не останаха на същата плоскост. Льоса затова е любим писател с много почитатели, защото не се придържа към определен жанр, а смесва различни конструкции и оставя много пространство за реалния живот на героите си и ситуацията в родната си страна. В тази книга няма дълбокомислие, не изкачат постоянно някакви „вселенски изводи“. Животът е такъв какъвто е. Льоса стои близо до своите читатели, с което печели симпатии.

Оценка от мен: 4.4 / 5

Друго ревю:

Няма коментари:

Публикуване на коментар