Марс от фантазията на класиците е възроден
Марс съвсем не е била планетата, която знаем сега - пуста и безжизнена, без и най-малката следа от живот (за момента е така). Към днешна дата десетки безпилотни апарати са изследвали Червената планета, ровейки из пясъците, без да успеят да намерят дори една бактерия, пък макар и фосилизирана. Все по-усъвършенствани мобилни лаборатории облъчват с лазери взетите проби и връщат назад лентата на историята, за да разберем дали изобщо на Марс е имало живот. Сега знаем, че поне течна вода е имало.
Но нека се върнем десетилетия назад, нека погледнем през очите на писателите фантасти, които на своя глава и без кой знае какви знания за действителния Марс, са решили да населят тази планета, споделяйки с тогавашните читатели чудесата, сътворени от въображението си. Разказите в тази книга не са писани тогава; нямаше изобщо да бъдат написани, ако почитта към класиците на жанра я нямаше. Класиците и техните почитатели живяха с мечтата за един необикновен Марс, нека и ние открием тази въображаема действителност и да помечтаем. Така направих аз.
Е, книгите за онзи Марс все още попълват библиотеките ни и лесно можем да отгърнем Хърбърт Уелс, Едгар Райс Бъроуз, К. С. Луис, Робърт Хайнлайн и Рей Бредбъри. Можем и да отворим този сборник със съвсем нови разкази, събрани от Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа. В него Марс е населен и почти приказен. Ако сте чели „Марсианецът“ на Анди Уеър, ще се убедите, че и двете страни на монетата блестят в златно.
Може да се каже, че този сборник е уникален, заедно с наскоро издадения „Old Venus“, разказващ за Венера. Разказите са 15 на брой, от различни известни и неизвестни в България съвременни писатели фантасти, направили възможно възкръсването на Стария (ретро) Марс. Не трябва да се пренебрегва и обширния предговор на Мартин - ретроспекция на издадени през годините произведения за Червената планета. До „Маринър“, който заснема от близо планетата и прекършва мечтите за намиране на интелигентен живот на Марс. Мартин споделя: „Откритията на „Маринър“ наелектризират учените по цял свят и ни дават вярна представа относно природата на вътрешните планети, само че за читатели и творци на научна фантастика като моя милост цялото въодушевление се смесва с разочарование и смут. Това не е онзи Марс, от който имаме нужда. Това не е Венера от нашите мечти.“
Първият разказ е „Марсианска кръв“ на Алан М. Стийл и разказва за изследовател, тръгнал на опасно пътешествие из Червената планета, за да изследва произхода на местните жители - плашливи индивиди, които не желаят контакти със самонастанилите се на тяхна територия земляни. Чудно начало и висока оценка от мен. В „Грозното патенце“ на Матю Хюз един истински защитник на марсианската битност и история. Човечецът се опълчва на корпорация, която ликвидира кокалените постройки на изтребените местни, за да трупа печалби. Този също е добро попадение. „Корабокрушението на Марсианско приключение“ на Дейвид Д. Ливайн със сигурност е „черешката на тортата“ в антологията според мен. Главният персонаж - капитан Уилям Кид - е реална личност, около която се градят всякакви чудни истории. Всъщност той е обесен през 1701 година за пиратство. В разказа капитан Уилям Кид се измъква от бесилото, като се съгласява да проведе първото по рода си пътуване през „междупланетната атмосфера“ и да огледа Марс отблизо. Начинът за постигането на това е супер колоритен и не се учудвайте, ако приемете разказа за хумористичен. Много як! „Мечове в Зар-Ту-Кан“ на С. М. Стърлинг може да се определи като марсианска антиутопия. Няма как по друг начин да опиша откачените марсианци, измислили стройна система за покупко-продажба на информация - трън в задника на пришълците от Земята. Задължителен! „Находище“ на Мери Розенблум ми се стори прекалено странен и мистичен. Тук марсианците са някакви мъгливи обитатели, появяващи се като призраци пред хората. Пасувам. „В гробниците на марсианските крале“ на Майк Резник си е чисто приключенски разказ с елементи от средностатистически съвременен трилър. Единствения светъл лъч в него беше домашния любимец Мерлин. Не ме задоволи и не мога да го коментирам. „Извън Скайлайт“ на Лиз Уилямс просто мина и замина, без да мога да му се насладя. Не съм милостив и към „Свитъците от дъното на Мъртво море“ на Хауърд Уолдроп - кратък и безвкусен за мен. „Мъжът, лишен от чест“ на Джеймс С. А. Кори (псевдоним на двама писатели) си е направо страхотен! Пренася ни в 172... година, когато корабите с мачти и платна са основно средство за придвижване в океана. Веднага прикачих разказа към този с „Корабокрушението...“ и му се насладих изцяло. Тук марсианците също си пътуват с кораби, но и мъкнат със себе си всякакви твари. Обвиненият за убийство главен персонаж пише оправдателно писмо до своя крал, разказвайки как по неведоми пътища се е озовал на Марс. Страхотно! Явно този тип разкази ми се услаждат най-много. „Записано върху пясък“ на Мелинда М. Снодграс е марсианска семейна драма с паранормални елементи, което не е достатъчно за нещо повече от пълнеж в тази антология. Може пък само мен да не ме задоволява. „Изгубеният канал“ на Майкъл Муркок е най-изумително фантастичния от всички. Мак Стоун попада в доста шантава ситуация на Марс. Някой отвъд времето и пространството му се е доверил напълно и му поставя задачата да спаси планетата от разрушение. Той изобщо не е в безопасност тъй или иначе, преследван от безскрупулни ненаситници, вманиачени на тема богатство. Муркок явно е взел на сериозно идеята на антологията и я е попълнил качествено. „Слънчевият камък“ на Филис Айзенстайн е разказ за семейна драма, сплетена от земното и марсианското, а също и за едно велико археологическо откритие. В „Приключението на Кинг“ на Джо Р. Лансдейл Анджела Кинг се впуска в едно опасно приключение върху ледената шапка на Марс, за да достави ваксина на застрашени от марсианска чума хора. Разказът е по-скоро хорър, но си има своите достойнства. „Мореплавател“ на Крис Робърсън е пиратско приключение сред пясъците на Марс. За нея ми беше все едно. „Ария за Царицата на нощта“ на Йън Макдоналд слага поне половината разкази в джоба си. Едно турне на Марс и голяма смехория - прекрасен завършек на антологията.
Четенето на „Старият Марс“ приключи успешно. Подобни антологии са голяма рядкост в България, а те всъщност събират накуп доста стойностни къси произведения. Поради липса на списания за фантастика на хартиен носител, това си е начин да се разпространяват късите жанрове. За мен остана удоволствието да се запозная и с неиздавани в България автори, чиито книги може би някога ще започнат да се появяват в българските книжарници.
Оценка от мен: 3.8 / 5
Друго ревю:
Книголандия
Може да се каже, че този сборник е уникален, заедно с наскоро издадения „Old Venus“, разказващ за Венера. Разказите са 15 на брой, от различни известни и неизвестни в България съвременни писатели фантасти, направили възможно възкръсването на Стария (ретро) Марс. Не трябва да се пренебрегва и обширния предговор на Мартин - ретроспекция на издадени през годините произведения за Червената планета. До „Маринър“, който заснема от близо планетата и прекършва мечтите за намиране на интелигентен живот на Марс. Мартин споделя: „Откритията на „Маринър“ наелектризират учените по цял свят и ни дават вярна представа относно природата на вътрешните планети, само че за читатели и творци на научна фантастика като моя милост цялото въодушевление се смесва с разочарование и смут. Това не е онзи Марс, от който имаме нужда. Това не е Венера от нашите мечти.“
Първият разказ е „Марсианска кръв“ на Алан М. Стийл и разказва за изследовател, тръгнал на опасно пътешествие из Червената планета, за да изследва произхода на местните жители - плашливи индивиди, които не желаят контакти със самонастанилите се на тяхна територия земляни. Чудно начало и висока оценка от мен. В „Грозното патенце“ на Матю Хюз един истински защитник на марсианската битност и история. Човечецът се опълчва на корпорация, която ликвидира кокалените постройки на изтребените местни, за да трупа печалби. Този също е добро попадение. „Корабокрушението на Марсианско приключение“ на Дейвид Д. Ливайн със сигурност е „черешката на тортата“ в антологията според мен. Главният персонаж - капитан Уилям Кид - е реална личност, около която се градят всякакви чудни истории. Всъщност той е обесен през 1701 година за пиратство. В разказа капитан Уилям Кид се измъква от бесилото, като се съгласява да проведе първото по рода си пътуване през „междупланетната атмосфера“ и да огледа Марс отблизо. Начинът за постигането на това е супер колоритен и не се учудвайте, ако приемете разказа за хумористичен. Много як! „Мечове в Зар-Ту-Кан“ на С. М. Стърлинг може да се определи като марсианска антиутопия. Няма как по друг начин да опиша откачените марсианци, измислили стройна система за покупко-продажба на информация - трън в задника на пришълците от Земята. Задължителен! „Находище“ на Мери Розенблум ми се стори прекалено странен и мистичен. Тук марсианците са някакви мъгливи обитатели, появяващи се като призраци пред хората. Пасувам. „В гробниците на марсианските крале“ на Майк Резник си е чисто приключенски разказ с елементи от средностатистически съвременен трилър. Единствения светъл лъч в него беше домашния любимец Мерлин. Не ме задоволи и не мога да го коментирам. „Извън Скайлайт“ на Лиз Уилямс просто мина и замина, без да мога да му се насладя. Не съм милостив и към „Свитъците от дъното на Мъртво море“ на Хауърд Уолдроп - кратък и безвкусен за мен. „Мъжът, лишен от чест“ на Джеймс С. А. Кори (псевдоним на двама писатели) си е направо страхотен! Пренася ни в 172... година, когато корабите с мачти и платна са основно средство за придвижване в океана. Веднага прикачих разказа към този с „Корабокрушението...“ и му се насладих изцяло. Тук марсианците също си пътуват с кораби, но и мъкнат със себе си всякакви твари. Обвиненият за убийство главен персонаж пише оправдателно писмо до своя крал, разказвайки как по неведоми пътища се е озовал на Марс. Страхотно! Явно този тип разкази ми се услаждат най-много. „Записано върху пясък“ на Мелинда М. Снодграс е марсианска семейна драма с паранормални елементи, което не е достатъчно за нещо повече от пълнеж в тази антология. Може пък само мен да не ме задоволява. „Изгубеният канал“ на Майкъл Муркок е най-изумително фантастичния от всички. Мак Стоун попада в доста шантава ситуация на Марс. Някой отвъд времето и пространството му се е доверил напълно и му поставя задачата да спаси планетата от разрушение. Той изобщо не е в безопасност тъй или иначе, преследван от безскрупулни ненаситници, вманиачени на тема богатство. Муркок явно е взел на сериозно идеята на антологията и я е попълнил качествено. „Слънчевият камък“ на Филис Айзенстайн е разказ за семейна драма, сплетена от земното и марсианското, а също и за едно велико археологическо откритие. В „Приключението на Кинг“ на Джо Р. Лансдейл Анджела Кинг се впуска в едно опасно приключение върху ледената шапка на Марс, за да достави ваксина на застрашени от марсианска чума хора. Разказът е по-скоро хорър, но си има своите достойнства. „Мореплавател“ на Крис Робърсън е пиратско приключение сред пясъците на Марс. За нея ми беше все едно. „Ария за Царицата на нощта“ на Йън Макдоналд слага поне половината разкази в джоба си. Едно турне на Марс и голяма смехория - прекрасен завършек на антологията.
Четенето на „Старият Марс“ приключи успешно. Подобни антологии са голяма рядкост в България, а те всъщност събират накуп доста стойностни къси произведения. Поради липса на списания за фантастика на хартиен носител, това си е начин да се разпространяват късите жанрове. За мен остана удоволствието да се запозная и с неиздавани в България автори, чиито книги може би някога ще започнат да се появяват в българските книжарници.
Оценка от мен: 3.8 / 5
Друго ревю:
Книголандия
Няма коментари:
Публикуване на коментар