вторник, 31 март 2015 г.

„NEVEREND“ НА АСЯ СОКРАТОВА

Да обуздаеш българите - социален експеримент


   Преди няколко седмици ми предложиха за прочит този особен роман. Имаше представяне, на което така и не можах да отида, въпреки че разстоянието не беше кой знае колко трудно за преодоляване. Този ден бях доста уморен и проспах всичко. Книгата пристигна при мен скоро след това. Всъщност я има и в електронен вариант за безплатен прочит, но четенето на лаптопа доста ме изморява. Късно вечерта я отворих и започнах да чета. Първите думи ме изненадаха не на шега: „Записки на Мартина, студентка по психология. Предмет: Социални експерименти.“ Ех, казах си, сега не ми се чете за това. Оставих я на купчинката при другите 30-40 чакащи прочитане (хубаво е човек да има достатъчно непрочетени книги до себе си, за да посегне към това, което му се чете в момента). Книгата престоя известно време на рафта. Една вечер свалих няколко книги и започнах да ги прехвърлям. „Neverend“ (Фондация „Буквите“, 2014) този път не беше пренебрегната. Постепенно започна да ми се изяснява, че това не е просто роман, а реален социален експеримент. Ася Сократова сама е издирила участниците през социалните мрежи и им е представила своите виждания и идеи. И тогава всичко започва да придобива съвсем реални окраски.

   Искате ли да отидете в Невъренд и да сбъднете мечтите си? По време на най-вихрените протести през 2013 година, една обява се появява из цяла България, но само за десет минути.

 „Търсят се 12 човека от България, които да отидат в идеалната страна Невъренд. Там те ще могат да сбъднат всички свои мечти. Ако търсите приключения и се чувствате различни, искате да промените себе си, да живеете в добре устроен свят, Невъренд е мястото за вас.
   Изпращайте мотивационни писма по имейл на...“

   Мартина се намира на правилното място и в точното време, за да забележи обявата. Без особено да се замисля, тя изпраща имейл и се оказва първата одобрена, без кастинг. Понеже Мартина е студентка по психология четвърта година, организаторката я моли да се заеме с подбора на 12 човека, които ще заминат, и да ѝ изпраща имейли с предложенията си. Първата част на книгата е отделена именно на този подбор. Отзовават се най-различни хора, които искат да направят впечатление, за да бъдат избрани. Ултрас на „Левски“, танцьор, крупие, любителка на УШУ и хомеопатията, егоцентрична певица, начинаещ писател и т.н. В имейли те разказват за живота си и за своите стремления. Понякога просто разказват чисто битови истории и наблягат на личните си предпочитания. Кастингът е завършен и избраните се отправят към Невъренд.

   В Невъренд са забранени интернет, компютрите, мобилните телефони и таблетите; няма да има огледала - хората могат да се огледат в някое езерце или в очите на друг; кредитите, парите и телевизорите. Невъренд може да бъде всяко селце, изградено насред природата. Самата идея би се харесала на не малко хора.

   Като цяло книгата е идейна и може да заинтригува доста хора. Аз лично не останах много въодушевен от темата за хомеопатията, наплива на източни мъдрости (и не само източни) и наблягането на душевната хармония като измъкване от някаква дупка. Светът е голям и недружелюбен,  каквито и неща да си измисля човек за обратното, и е най-малкото странно да се живее за едната мъдра дума или да си самовнушава човек, че можеш да живее пълноценно насред тотален капитализъм. Дори издаването на тази книга има връзка със сметкаджийство. Всеки търси някакъв свой Невъренд, пределно ясно е, и в един момент може да открие пролука в законите и човешките разбирания, които да му позволят да излезе извън границите на този свят, да пречупи системата.

   Все пак книгата си заслужава прочита, защото не всеки ден се появяват подобни. Любопитен експеримент с любопитни персонажи.

   Ако това кратко ревю не ви е удовлетворило напълно, може да прочетете интервюто с авторката тук. Интересно е.

  Оценка от мен: 3.6 / 5

Няма коментари:

Публикуване на коментар