понеделник, 2 март 2015 г.

„ДВОЙКИ“ НА ДЖОН ЪПДАЙК

Открит поглед към човешките отношения


   Първата и единствена книга, която четох на Джон Ъпдайк преди години, се казва „Бразилия“ - еротична постановка на човешките отношения, чиято най-явна роля беше изиграна от любовта и красотата. Тук не е толкова по-различно, освен тези почти 600 страници, годината на написване на книгата и натрапчивата сложност на постройката. „Двойки“ е модерен роман, написан във време на очебиен консерватизъм в американската действителност. През 60-те години много неща в семейните отношения са скрити и сякаш са част от някаква призрачна Америка. Днес почти никой не се скандализира от явните сексуални описания в книгите, често дори търсени нарочно и изпълнени с груба словесност, за да предизвикат разгорещени коментари. „Двойки“ не скрива нищо от грубата действителност, но поднесена от един истински майстор, се ограничава до естественото.

   Езикът на Ъпдайк е богат и изпъстрен с красиви словосъчетания, но никога не е идиличен и настоятелен в търсенето си на красивото и идеализирано чувство. Любовта и сексът са допълващи се взаимно вселени и главна човешка слабост в нелогичната игра на чувства. Двойките показват онези свои черти, които съчетават естественото в природата с човешкото падение.

                      „Ще се излегне като лъв по гръб. Със спуснати клепачи, покрити с фон
                   дьо тен бузи, хлътнали от разтворената уста, унесеното ѝ лице ще скрие
                   онзи изкривен и задушлив израстък от тялото му, за който калвинистки
                   шепот край люлката му го бе учил, че е отвратителен. Докосване на зъби
                   като раздиращи отблясъци. Пърхащият език, свитите в пръстен устни.
                   Косата ѝ, пръсната от двете страни на повдигнатите му бедра, Зърната
                   на гърди и нокти, гръмко ехо от бученето на кръвта. Той ще се втурне към
                   светлината с последен тласък и тя ще се подчини; разкаян ще я моли: Ела
                   горе, и тогава отнесеното ѝ и изпито лице ще доплува до неговото и
                   студените ѝ меки устни, докато ги целува, ще разпръскват разсеяна
                   миризма на пикоч, чиято отврат тя е погълнала вътре в себе си. Напълно
                   невинни, слабините им ще се съединят, коремът ѝ - бляскащ като на риба
                   - ще покрива неговия и макар замаяна и задъхана, тя няма да достигне
                   оргазъм и това ще се случва отново и отново през цялото лято, лятото на
                   слънчевото затъмнение.“

    Текстът не търпи никаква благопристойност, сякаш американския модел на поведение през 60-те и втълпената религиозна почит към чистото и невинното, е съществувал само привидно. Ъпдайк е създал грамотен и нелек за анализ текст, който преодолява границата на естетичното като скоростен влак без спирачки, напъхва се мощно в девствената утроба на спокойствието и причинява тежки разкъсвания. Да, как по друг начин може да се опише сложното човешко поведение, борещо се с природните дадености, но търсещо имагинерната чистота в съзнанието?

   Много трудно преминах през тази книга - показателно за умението на Ъпдайк да намира правилните думи, които карат всеки човек да размишлява с потно чело и наточен като бръснач ум. Можех лесно да подмина психологията в романа и с чиста съвест да стана обикновен воайор, но естеството на книгата не го предполага. Липсата на видим сюжет казва съвсем явно - да се навлезе в дълбокото, пък макар и без подходяща екипировка.

   По този начин възприех „Двойки“ - чрез вникването в отношенията на героите, без да материализирам чисто физическите им дадености. И в този текст направих същото. При мен така се получи.

Оценка от мен: 4.4 /5

Няма коментари:

Публикуване на коментар