При Дерек е вълнуващо и пълно с приключения
Странно и почти невероятно ли е, когато възрастен човек посегне към детска книжка, не само за да я прелисти, а и да има намерение да я прочете? Понякога е необходимо и дори задължително. Ако забравиш годините на детството, едва ли ще разбереш дори собственото си дете. В началото нямах намерение да пиша за такива книжки, но си спомних за моите лични приключения от детството. Вгледайте се внимателно в някое хлапе - своето или някое друго - и си представете свободата, която изпитва, липсата на напрежение и безкрайните възможности, които вижда около себе си. От време на време може да ви изглежда като диво зверче и да прави пакост след пакост, но в главата му витаят куп мисли за приключения и всякакви забавления. Отнемането на тази свобода, на въображението и приключенския дух, отнема и самото детство. Може да имате много изисквания към едно хлапе, но не бива да пречупвате чувството му за свобода. Дерек се бори с изискванията на родителите и учителите си, а и тези на всякакви други възрастни, и е изцяло в плен на детството. Ето такова хлапе би могло да е много специално.
„Животът ми като таен агент“ („Софтпрес“, 2014) е първата книжка от чудната и забавна поредица „Историите на Дерек“ на Джанет Тажиян. В нея се изявява като илюстратор синът ѝ - Джейк Тажиян. Когато книгата излиза за първи път, Джейк е хлапе на възрастта на Дерек. Шантавите му илюстрации се вписват отлично в текста и украсяват допълнително свежата история. Нека сега надникнем в самата книжка.
Дерек е симпатично дванайсетгодишно момче със свободен дух и стабилни принципи. Не обича да чете и прави всичко възможно да се отърве от това заробващо задължение в училище. Учебната година е към края си и той вече планира куп приключения за лятото. Не на такова мнение е учителката му. Тя изготвя списък с книги, от които Дерек трябва да избере три и да прочете през ваканцията. Ето ти проблем! Момчето няма никакво намерение да пропилее лятото в четене и приема това като лично посегателство към свободата си. Ето какво си мисли: „Ако животът ми беше книга, щях да си имам свои приключения, вместо да чета за приключенията на някой друг.“ Освен това трябва да си направи речник на непознатите думи, които е срещнал. Отново проблем! Дерек се изхитря и променя нещата в своя полза - доразвива идеята и вместо да пише думите, започва да ги рисува. А той много обича да рисува. Баща му е илюстратор към филмова компания за производство на филми на ужасите. Може би му е по наследство.
Докато се тръшка от несправедливата си учителка, Дерек открива изрезка от вестник с информация за удавило се преди десет години момиче. И да, приключението е в кърпа вързано! Разследването започва с пълна пара, но майка му - ветеринар със собствена клиника - хич не е заинтригувана от намерението му. Тя дори е доста притеснена и се държи странно. За Дерек плановете за лятото са все още в сила и той не престава да се забавлява и върши щуротии. Запознава се с маймунка, помагаща на инвалиди, организира с приятелчето си бой с ананаси и с изненада разбира колко готина е зубърката на класа; а и при всяка появила се възможност - разхожда любимото си куче Боди. От време на време протестира, замеряйки сателитната чиния на покрива. Щуро, както се казва. И...нова несправедливост: за децата, които не искат да четат, има лятно училище. Налага се Дерек да поснижи ентусиазма си. Ама едва ли.
Първата половина на книжката е забавна до най-високата степен, а при втората - събитията леко нагарчат. Дерек ще трябва да си преразгледа приоритетите и да си извади важни изводи за живота. Събитията покрай разследването ще променят не само него, а и родителите му. Ще отшуми и проблемът с четенето, разбира се.
Книжката е с много готин шрифт, а из страниците са добавени илюстрации като от картинния речник на Дерек (всъщност като този на Джейк, синът на авторката). За мен беше страшно удоволствие да я прочета и скоро ще продължа с другите от поредицата.
Оценка от мен: 4 / 5
Други ревюта:
Няма коментари:
Публикуване на коментар