събота, 21 март 2015 г.

„ВЛАКЪТ НА СИРАЦИТЕ“ НА КРИСТИНА БЕЙКЪР КЛАЙН

Влакът на сираците - пътуване към тъжната действителност


   Мен ме привличат подобни истории, въпреки тежестта, която стоварват върху цялото ми същество. Историята е пълна с трагични моменти и от време на време писателското войнство впряга сили, за да припомни нелеката съдба на страдащите и низвергнатите. Още по-трагично е ако тези страдащи са деца. Тази книга не се възприема лесно - чистото усещане е за смут и потрес, от гледна точка на съвременните ценности. Просто никой няма да избегне тягостното чувство, докато чете. Така поне си мисля. Аз лично изживях тези страници с мисълта за стотиците трагедии, съпътстващи човечеството откакто е поело пътя към разума. Всъщност нищо не е приключило, само причините за страданието идват от друга посока. „Влакът на сираците“ („Хермес“, 2015) е първата ми среща по темата.

   Влакът на сираците е част от историята - един от многото, които са обикаляли из провинциите на Съединените щати между 1854 и 1929 година, за да намерят нов дом на изоставените и останали сираци деца. От една страна това е „богоугодно“ дело (както са смятали тогава), а от друга - начин да премахнат един досаден проблем. Не казвам това, защото и аз смятам така, просто начинът, по който това става, навява много тъга и изпълва с противоречиви чувства. Децата са били около 200 000 - от бебета до такива на тийнейджърска възраст. Преди влакът да пристигне на поредната гара, са били разлепяни обяви за пристигането на сираците, и семействата, които търсят безплатна работна ръка, са идвали на оглед, също както се е правило с робите. Били нареждани в редичка и оглеждани за видими и невидими несъвършенства, разпитвани дали са болни и откъде произхождат; дори от това как изглеждат зависело дали ще бъдат избрани. Могат да попаднат в добри ръце, но по-често поемали към нелеката си съдба като роби на тогавашните порядки. А да си сирак по това време значело, че си по-долно качество човек. Това е описано в подробности в самата книга. Склонен съм да вярвам на Кристина Бейкър Клайн за събитията, описани в романа.

   Описаното дотук е история, която ни придружава неотклонно при самото четене - струва ми се, че без тази информация описаните събития може да изглеждат като поредната мелодраматична приказка.

   Действието тече в две различни времеви зони - в днешни дни и по време и след сриването на фондовата борса през 1929-1930 година. Моли е трудно дете с индианска кръв, което живее изолирано, вглъбено в себе си младо момиче на прага на осемнайсетата си годишнина. Обиколките в различни приемни семейства не са довели до подобряване на нещата и тя очаква моментът, когато отново ще бъде прогонена. Една кражба на книга от библиотеката я поставя в нелеката ситуация да положи общественополезен труд. Майката на неин съученик се съгласява да я запознае с възрастна жена - Вивиан, при която Моли може да си изработи нужните 50 часа труд. Вивиан я приема спокойно и заедно прекарват часовете в подреждане на стари вещи на тавана. Самите вещи крият историята на живота ѝ.

   Вивиан е емигрирала със семейството си от Ирландия в Съединените щати. Тогава е носила друго име - Нийв. Нещастието не закъснява - един ден пожар убива всичките ѝ роднини, с изключение на майка ѝ, за която няма информация след постъпването в болницата. Нийв - деветгодишна - е принудена да се качи на влак и да отпътува към нерадостната си съдба. А самото пътуване може да продължи дълго, докато не се намери кой да я вземе под покрива на дома си. Нийв изстрадва всичко, гушнала беззащитно бебе в ръцете си. Грижата за него я кара да порасне прекалено бързо още в самия влак. И както може да се досетите, попада на семейство, което си търси безплатна работна ръка. И вече се казва Дороти. Следва унищожителния поход на Голямата депресия след рухването на фондовата борса и пътуване към ново семейство. Тук нещата придобиват ужасяващи краски.

   Книгата би трябвало да е мащабна и подробна - за това поне бях настроен, въпреки обема ѝ. Все пак историята е въздействаща и буди доста чувства. Драмата се лее от всяка страница и може да разплаче не един читател. На мен ми беше тъжно, чувствах угнетение и ярост от време на време. Нищо против Кристина Бейкър Клайн нямам, но ще очаквам някой да напише достойна история по темата. Въпреки всичко тази книга е стойностна и си заслужава прочита. Това показва и оценката ми.

Оценка от мен: 4 / 5

Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар