Приключение сред море от релси
Само от прочетеното на задната корица, сметнах “Морелси” за лесно четима книга и до голяма степен това се потвърди след първите страници. Изрично се споменава, че произведението е “алтернативна версия на “Моби Дик” на Херман Мелвил”. Тази книга съм я чел много отдавна и не мога лично да направя сравнението, пък и не ми се ще да използвам чужди думи, за да изброявам приликите. “Морелси” все пак ми напомни за десетки приключенски книги от детството ми, които четях с настървението на начинаещ пътешественик. Да се бухнеш в най-откачения свят си беше постижима мечта, особено, когато нямаш граници във фантазиите си.
Потънах в свят на приключения и срещи с разпознаваеми, но далеч по-страшни създания, които изневиделица нанасят удар след удар по героите. Голям южен кърт, Мраволъв и Кръвожаден заек са достатъчни, за да стане историята интригуваща.Тук има куп интересни герои с причудливи виждания, накачулени на всевъзможни видове влакове и водещи вечните си съревнования, а светът им е пустош, осеяна с безкрайни релсови пътища. Някъде отвъд познатите територии на Морелсите, се крие началната железопътна линия, от която започва всичко. Цялата история се крепи на потресаващото въображение на Чайна Миевил, когото срещам за първи път, вероятно не и за последен.
По принцип съм фен на книгите, които ме карат да разсъждавам върху положителните и отрицателни страни на героите, техните чувства и усещания и да си правя изводи за определени ситуации в сюжета.Искам героите да ме карат да ги обичам или мразя. Тук нямах тази възможност. Цялата история ми бе поднесена като огромен опакован пакет, от който не можах да изтегля и една нишка; не можах самият аз да се промъкна сред героите и да се поразходя по безкрайните релси, да почувствам вятъра, да се ужася от някое чудовище. Когато затворих последната страница, осъзнах, че съм гледал просто една снимка. Все пак се забавлявах страхотно, без излишно да се напрягам. Приключението си заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар