понеделник, 3 март 2014 г.

"УЖАС" НА ДАН СИМЪНС

Ужас в ледената пустиня


   След разтърсващите фантастични творения на Дан Симънс, които прочетох едно след друго /страхотно, просто страхотно!/, се появи ново чудовище - потресаващо приключение, поглъщащо хора и надежда, вяра и промисъл.  
   Зарадвах се истински на тази голяма книга. "Ужас" на Дан Симънс съдържа гигантска доза приключения и страсти, които героите на романа изживяват под непрестанната угроза от смъртта. Пренесох се в един свят на студ и тъмнина през арктическите нощи и заслепение през деня. 

   Романът се базира на реална експедиция и това допълнително придава на произведението живителна неподправеност. Подробностите, с които е изпълнена книгата, чертаят една почти непосилна за възприемане действителност, която сграбчва от самото начало и повежда героите по безбрежния лед към спасението - една толкова желана цел, че очаквах спасение и за себе си. Предизвикателства, преследваща ги смърт, емоции и страдания - това е най-малкото, с което екипажите на "Ужас" и "Еребус" се борят сред ледената пустош.
   Един плюс за Симънс - историята се развива през 19 век, когато науката и религиозните суеверия се преплитат и борбата за надмощие е част от сценария на историята. Някои от героите се поддават на натрупаното напрежение и обзелата ги безнадежност ги поставя на колене, молещи се за спасение, и в същото време слаби духом жертви на еволюцията. Други съзнават, че спасението им е единствено в собствените им ръце. 

   Богатството на характери прави от книгата въздействащ опус с почти безкрайни варианти в посока към възможния край на приключението. Докато четях, нито веднъж не се замислих как ще свърши всичко, а просто се оставих на психологическия ужас, оплетен от майстора Симънс.
   С чиста съвест поставям този роман на едно от челните места в личната си класация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар